В очакване

Излязох от работа и тръгнах направо към плажа. Беше към 3 следобяд и бриза подухваше леко. Прилива беше нисък , но морето пак блъскаше със страшна сила сърфистите събрали се в необичайния за тях час. Събаряше и въртеше здравите телата без жал сякаш погребваше ги живи. Целия този спектакъл  продължи около 20 минути, но не това привлече вниманието ми. На самия бряг с лапи потънали дълбоко в мокрия пясък стоеше едно куче и лаеше озъбено морето. Без съмнение във водата се намираше стопанина му а морето беше толкова ожесточено , че сигурна съм лая означаваше повик. Животното усещаше опасност. Прилива се покачи още а стопанина на кучето не се появяваше. След всяка огромна вълна кучето навлизаше все по-навътре и викаше другаря си. Всеки път щом из водата излезеше някой кучето тичаше доволно към него , но се връщаше отчаяно на поста си без да отдели очи от водата. Приближих го леко и погалих мократа главица, но в нито един момент верния страж не обърна очи да ме погледне. Останах до него известно време наблюдавайки лоялноста на животното. Почувствах любопитство и яд, двамата наблюдавахме водата а човека не се появи от никъде. Защо не излиза, се питахме? Бяха изминали четири часа, тъмнината над морето покриваше и прикриваше всяка форма. Останали бяха само двама във водата и кучето забило крака в брега като каменен стълб следейки всяко движение. Тръгнах си без да разбера кой бе заслужил толкова любов.

Разни Кухи

Мозъчна кухина. В нея пихтиеста субстанция наподобяваща...русенско варено.

Вие мислите ли? Мечтаете ли?А знаете  или по точно замисляли ли сте се къде се случва всичко това? Дали е място? Или ситуация?

Къде се намира тая чудна стая (според споделилите е стая!)?Според мен си е цяла гора или може би поле, дам голо зелено поле с висока сочна трева. Нали е почти лято, на мен отдавна ми е летно, но проблясъците от мократа улица някак развалят кефа.Имам нужда от стимуланти , всякакви! Имам належащи въпроси, а нямам кой да питам.Неотдавна разбрах, че всъщност съм много сама, страшно сама.Имах приятели, но те се оказаха достатъчно заети за мойте питания. За това започнах да питам себе си.И да се замислям.Отначало мислех за големите неща, за това кое, как и кога трябва да се направи и защо ще го правя.После дойде ред на малките ..и там затънах.Малките камъчета винаги преобръщат каручката, в моя случай влака.Щото аз по принцип..карам влака,та за тва.Гледам колегите псевдописателчета се разбудили, някои се разписват други сбогуват, трети пишат книги и минават на второ ниво от играта, а четвърти просто се наслаждават на кулинарни изобретения и дебелеят славно.

А днешния пост посвещавам на..себе си! И на всички онези които когато са почукали им е било отворено.На всички онези които когато са попитали им е било казано.На всички онези които са потърсили и намерили.И не на последно място на всички онези които знаят, че единствения начин да си отворят, отговорят и намерят правилния изход е само в тяхната малка стая(или поле)!

Снимчицата е лично моя:)

OТВОРЕНО ПИСМО

До

редакцията на “Разкрития.Ком”,

Севдалина Манолова, журналист

Ирена Кръстева,

Председател на редакционния съвет на вестник “Монитор”

Тодор Варчев, Петя Бахарова,

отговорни редактори,

проф. Михаил Константинов, Юрий Асланов,

наблюдатели,

Яне Янев,

отговорен секретар,

Виктория Пенкова,

журналист

Екип на онлайн изданието на в. “Труд”

Станимир

Въгленов,

Ръководител,

Антон Георгиев, Петър Георгиев, Милена Милева,

Любомир Серафимов, Десислава Микова,

Янислава Монева и Ива Велева,

журналисти

Поводът за това писмо са онлайн публикации в сайтовете trud.bg (21.01.2011), monitor.bg (21.01.2011) и razkritia.com (22.01.2011) по повод смъртта на Борислав Борисов.

И трите публикации по грозен начин очернят личността на г-н. Борисов и грубо нарушават правилата на журналистическата етика с цел търсене на сензация. И в трите има непроверени и съчинени факти, поднесени по пошъл начин.

Отказваме да цитираме текстовете или да дадем линкове към която и да е от трите статии, тъй като не искаме да мултиплицираме грозното и непрофесионалното в българското интернет пространство. Конкретни примери има посочени в жалбата срещу в. „Труд“, която изпратихме в Националния съвет за журналистическа етика и Комисията по етика в печата подписана от 47 души, както и в отворените писма до отговорните лица в „Монитор“ и „Разкрития“.

За съжаление последните две издания не са подписали Етичния кодекс на българските медии и не могат да бъдат разследвани от Националния съвет за журналистическа етика.

След изпращането на писмото до екипа на онлайн изданието на в.“Труд“, те публикуваха кратко извинение. След разпространението му между подписалите жалбата, надделява мнение, че онлайн общността по-скоро не е склонна да го приеме като достатъчно.

Все още нямаме отговор от razkritia.com, а писмото до „Монитор“ се върна обратно. Единственият е-mail посочен от тях за връзка с редакцията не работи:

Deliv­ery to the fol­low­ing recip­i­ent failed per­ma­nently: monitor@monitor.bg

Затова ние искаме повече публично извинение, за очернянето на личността на Борислав Борисов.

Като активни и загрижени представители на българското онлайн общество искаме:

» повече контрол над етиката в българските медии;

» да се сложи край на писането на лъжи с цел сензация;

» да се спазва Етичния кодекс на българските медии и неговите основни принципи, без значени дали е подписан или не от конкретната медия;

Искаме повече професионализъм и качествена журналистика в България.

Моля, ако сте се почувствали обидени от написаното за @borislavb, ако вие или ваши познати сте били жертви на такива издания или просто искате повече професионализъм в българските традиционни и онлайн медии, публикувайте това писмо на вашия сайт. Всеки е свободен да го направи, стига да не слага линкове и цитати от трите текста.

Лично благодаря на всички 55 човека подписали отворените писма за подкрепата!

И чаша Рейнско пиво..

Нанасям последен слой червило и леко потупвам бузите си. Той изнася двата куфара пред вратата и поглежда нетърпеливо. Пак съм взела много дрехи, повечето от които естествено няма да облека по простата причина , че времето което ще прекарам там е ограничено. Суета.

Докато гледам преминаващите табели по магистрала Нордесте-демек Северна следейки за всеки случай посоката си мисля за там. Колко е студено? Дали вали? Проблеми с полета или времето?! Обаче късмета ми в такива ситуаций както и интуицията са железни! Ужасни дати - 21 декември...2 дни по-рано генерална стачка на летище Barajas(Барахас), Мадрид. Същото от което тръгвам.

Цяла седмица блажено мързелуване в приятната компания на стари приятели в  "малък"  Германски град. Настанен в полите на Северна Вестфалия на по-малко от 100 км от Холандската граница, на 10 км от преминаващата през Дуисбург, река Рейн. На 80км от 500 хилядния Дюселдорф. Малкия по немските разбирания Вупертал http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB .

Но освен 30 минутното закъснение заради леката мъгла над Германия нямахме абсолютно никакви проблеми. Кацаме на летище Weeze( Веезе)след 3 часов полет , нещо подобно на БГ терминал 2 ама по-малко. Никой от нас не говори немски или френски, съвсем леко моя милост поназнайва английски и то не в най-добрата му форма. Обаче тотален успех! АБСОЛЮТНО ВСЕКИ в Германия или поне в тая част в която бяхме ГОВОРИ АНГЛИЙСКИ! Като се започне от бармана в кафето та до шофьора на автобуса. Естествено това нямаше как да не ме заинтригува след дъъългите мъчителни дискусий в Испания ..на испански и на никакъв друг език разбира се. Защото да ви кажа, испанци са всеизвестни с канските си мъки и магарешко неподчинение що се отнася до научаването , изучаването камоли говоренето на друг език освен техния роден! Английски в Кастилската люлка се говори само и единствено(дори не съм много сигурна) и то в ограничени количества по летищата, в по- големите хотели в Мадрид( и само в Мадрид) и в някои части по протежение на Средиземноморската плажна ивица. В това отношение и всъщност като се замисля в доста други са ненадминати националисти. Но за това друг път, че мисълта ми започва да се разводнява.

И като пълна псевдо-патриотка се радвам аз на снега до колене и минусовите температури защото видиш ли, ми напомнят за България. Обаче като казвам до колене имам предвид едни 50см-ови преспи подсилени с леко прехвърчащ снежец който ти образува ледена коричка по косата. Обаче аз съм твърда! Стискам нос да не потече и подухвам леко на премръзналите си ръце , като все още генерирам положително мислене без да имам и представа какво ме чака през следващите оставащи дни. Гледам хората, радвам се на украсените улици и си предствавям запалени свещи и коледна маса док

ато немския гали слуха ми. Идилия.

3 ден. Голям и красив град, радва окото и  егото на пътуващия. Времето продължи да е лошо , но това никак не попречи на нашите разходки. И въпреки, че се връщахме уморени , замръзнали и солени със съсипани обувки след 2 часа отново бяхме готови да излезем. Посетихме повечето големи търговски центрове или "mall"-ове, тези които бяха в центъра защото градът е доста големичък и ти трябва около 2 часа за да стигнеш от единя край до другия с прочутия Schwebebahn (Швебебан) който се движи доста бързичко за нашите стандарти. Представлява нещо като влакче на една релса, която релса е поставена отгоре и влакчето фактически виси. Абе немска прецизност бих казала. Удобно и бързо средство за придвижване, сигурна съм че е и също толкова сигурно, но аз се препотих точно 2 пъти преди да сляза. Защото може би за ефект целия маршрут на влакчето преминава над реката..клатейки се! Съоръжението е единствено по рода си може би в цял свят.Построено е от Хитлер, за да наблюдава работниците си по време на работа.Сигурни источници говорят, че е било част от немската конспиративна система. Посетихме центрове като Rathaus Galerie(Ратхаус Галери), City Arkaden(Сити Аркаден), центъра на града Кarlsplatz на който се намира административната сграда със златния петел.

Градът беше доста чистичък както подозирам и останалата част на Германия, градския транспорт супер убоден и точен. Големи иглолистни паркове и детски площадки които сега бяха покрити със дебел снежен килим. Нощния живот..живот ли бе да го опишеш! Апропо навсякъде се пуши освен в ресторанти и хранителни заведения, също така можеш съвсем спокойно да си лепнеш глоба от порядъка на 50-100€ за изхвърлен фас или пикаене на обществено място. Което както в БГ , така и Испания си е цяла традиция , но ние бягаме бързо така че няма опасност да ни глобят. Както във всеки голям европейски град си има определена зона населена с дискотеки и клубове както и с тъмни балкански обекти като нас. Подозирам също , че както нормалния така и подземния свят процъфтява тъй като попаднахме на "сладкари" както ги наричат там, предлагайки ни стоката си.

 Разходихме се по главната улица Gathe пълна със симпатични малки кафета и закусвални , повечето за жалост турски дюнери. Другото нещо направило ми голямо впечатление беше точно това, 1/3 от жителите са турски и пакистански емигранти. Почти всеки трети говореше турски, а жените им не спряха да се мъкнат с тумби деца по ъглите на улиците. Дори дочух БГ разговор в една пробна. Доколкото ми казаха немци не са много благоприятно настроени към външни лица особено с желание за по дългосрочно оставане. Легалното жителство там е голям проблем , но пък работата на черно процъфтява. Документи също не се раздават на сулио и пулио както в Испания, явно на хората там им е писнало. И как не турскоговорящи ми напомнят само на едно- мизерия , корупция, криминални проявления. Голяма съм снобарка напоследък :))

Цените са напълно поносими що се отнася до храна, електроуреди и високи технологий, дори евтини. Друг е въпроса с дрехите и обувките, марките си държат цените. Посетих бутици като Zara, Triumph, Only, H&M и Vero Moda всичко беше поносимо да не говорим, че хванах намаленията от 70% Но пък голямо желание имах да хвана пазара та да напазарувам и аз като белите хора, жалко че валеше много сняг и беше 25-ти :))

Празниците прекарахме на топло с домашна трапеза, много смях и положителни емоций.

Почивката беше неочаквано благоприятна благодарение на домакините които се постараха повече от очакваното.Макар физически да се върнахме още по уморени , пложителните страни бяха доста повече от отрицателните. Горещо Ви препоръчвам когато следващата Коледа имате няколко дни на разположение и мислите да отскочите за глътка свеж въздух, това да е снежна Германия с мирис на канелени сладки , борови иглички и пиво Cronenberg.

Честита Нова Година!

Да ни е честита , плодовита права и корава!

Нека е по-добра от предишната!

Нека е пълна със здраве и късмет!

Нека всеки намери това което търси и постигне каквото пожелае!

Всичко започнато, да носи успех!

Здраве , сила и надежда.

Както на новороденото се радват всички, така и ние се радваме на Новата Година.Очакваме от нея да е здрава, да ни радва с успехите си.Знаем , че ще има и неприятни моменти, но те са част от израстването.Надяваме се да расте с пълна сила, да ни награди за труда който сме положили.И се надяваме да е такава, каквато винаги сме мечтали да е!

Бог да е с нас!

16.11.2010

Пак 16, пак Ноември.

Чудесен ден, ако се направим естествено на приятно разсеяни и не обърнем внимание на вледеняващия студ! И все пак, мижавите слънчеви лъчички излизащи изпод оловното небе ме радват. Днес е рожденият ми ден! Седя и гледам тъпо , чудя се как по дяволите дойде толкова бързо!? Сякаш вчера пишех миналогодишния пост и си избирах нет торта
 (оная с големия  свещник http://dodi-azilitovakoetonemogadabuda.blogspot.com/2009/11/1611-2009.html :))))))) Като цяло годината беше някво подобие на “готино лято“, насилствени усмивки, смях, настроение и съвсем никакви “незабравими моменти“. Нали се сещате, от онези дето се снимат и после като погледнеш снимката ти става еднооууу...
Но какво да се прави, годинките минават а ние оставаме с летните снимки. Порстнах, израстнах..и се окосмих с още една годинка. Верно , че нещата не са баш както преди но всичко си има добра страна и депилатор! Някой ще се изкаже сега, че това са най- хубавите години даммм верно. Ма всеки си има идея за това какви и кога са тези години, и честно да ви кажа..никога няма съвпадение..логично. Не че се оплаквам сега..мнее , ама някак много бързо се случиха нещата. Що не минаваха така когато се ставах рано за даскало, излизаха ми пъпки, косми и секва друга гад по непорочното телце. Нямах свой собствен кеш и не ме пускаха след 00.00 навън?!  Ако питах брат ми, щеше да ми  даде може би на-логичния отговор “щото требва да ти е гадно“  :)))

Еми гадно ми е! Явно тва е природен закон. Ма ебем ти и природни закони щом след всеки успех идва крах. Пък бил той и емоционален.

Инче се чувствам прекрасно да ви кажа. Имам всичко което съм поискала, сили и хъс за да поискам още толкова , че даже и да си го доставя пред вратата дет се казва. Абее..чак ми излиза положителна енергия изпод ...полата :)) Естествено , че ми се ще да се бях циментирала на 20-те или 22-те, кой не би искал. Но колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че всъщност предпочитам бавния бяг. Усещам се помъдряла, усещам че съм точно това което трябва и искам да съм и не бих го заменила за нищо друго, усещам че ако поискам..бих свалила света в краката си!

И това усещане мили мои, не би могло да се замени и с най-благополучното безвремие.

Всяко нещо има своя момент, своя час. Разбирам го едва сега и знам , че този е моят.

Честито на всички рожденници и Скорпиончета, и знайте че за да надбягате себе си, трябва да тичате след мечтите си.

За шоколада и секса..

Леко потрепване на клепачите.Под тях очните ябълки рисуват спирали топлина.Ръбчетата на миглите драскат приятно. Устните се разтварят, сетивата се отпускат.Рецепторите са на път да регистрират една от най-големите дози произведен Ендорфин.

Удоволствие в най-чист вид, приятно дразнене на всеки изострен нерв.

Шоколад или секс?

Огледалце, огледалце..

Колко са хората по света харесващи това което виждат в огледалото?

А тези които искат да променят нещо в себе си?

А другите които се опитват всячески да скрият, покрият,замаскират и гримират неуспеха от лош ген или гротескната същност на природните си дадености?

10% или 15% ?Не мили мои, цели 33%! Разбира се, цифрата не буди ентусиазъм така

погледната.Защото ..какво са едни мизерни 33% от респектиращите 100%. Но ако сега кажа ,че това са има няма ..всеки 3 който познавате нещата ще придобият може би , реална форма.И сега някой ще каже, че това не е толкова важно.Че хората имат право да не се харесват,че има много по-голям процент изоставени деца, малолетни наркомани, абортиращи ученички и какви ли още не  непомазани от съдбата.И този някой ще бъде прав! Но аз също ще бъда , ако поне малко променя отношението на хората към тоя проблем.Защото едно е да не се харесваш, и съвсем друго да предприемеш някаква мярка срещу това.Замислял ли се е някой, колко са хората (мъже и жени) умиращи всяка година от следоперативни усложнения , заради козметичните процедури на които се подлагат?Коло са тези осакатени от немарливи доктори и  некачествена работа на родни и световни светила?Със сигурност поне тройно над 33% на нехаресващите се.Да не говорим за милионите подлагащи се ежедневно на безполезни и безмислени диети.Комплексирани млади хора живеещи с единствената комерсиална мисъл , да се харесат на някого.Няма да зачеквам темата за умиращите от последиците на тези диети..защото ще стане грозно.Всички вече сме запознати с Булимията и Анорексията, за жалост.Та..мисълта ми беше за грозната страна на нещата, така да се каже.За това, че самочувствието е главния проблем на глава от населението, но поради невзрачноста на проблема на фона на целия останал цирк  не се говори ..много по темата.

А какво е един народ без самочувствие? Рицар без броня.
Не искам да оставате с впечатлението, че съм против етично изглеждащите дами и господа.Напротив, именно красотата ще спаси света е казал Достоевски, но на каква цена?Всичко в тоя живот трябва и има граница , храненето, спортуването, пиенето, спането ..без секса естествено. :)) Подържането на здравословна форма е жизнено важно, както за тялото така и за самочувствието.Всеки човек има определен лимит за добре изглеждаща фигура.Съобразен с височина, телосложение и възраст.Най-важното нещо в цялата работа е именно здравословното състояние, не се заблуждавайте с това , че 1 седмица глад е равна на 7 изгубени килограма.Напротив, тая седмица глад е равна на унищожен имунитет поради липсата на хранителни вещества, уникална възможност да си лепнете я някой Хепатит , я някоя вирусна Туберкулоза.Плюс 4-5 килца от ефекта йо-йо който несъмнено ще получите след толкова време на истезание над тялото си.Двете ябълки които ще изядете ще ви излязат през носа със сигурност.За това мили мои сладки дами (и господа) запомнете , че килограми се свалят с акъл, не с глад!

Ето и няколко съвета преди да започнете каквото и да е самоунищожение.

• Разучете и се запознайте с диетата до минимум.
• Пребойте плюсовете и минусите й.
• Поискайте мнение от достатъчно квалифициран човек (не от леля ви Ваня , нито от 13г. ви братовчедка)
• Бъдете наясно с това как искате да изглеждате съобразено със здравословното ви състояние в момента и физическите ви стойности.
• Помислете трезво дали изобщо имате нужда да започвате!

Тук ще ви постна една примерна диета базираща се именно на гореспоменатите съвети и на притегателната сила на Луната.
Това е може би най-здравословния начин за сваляне на килограми без излишни тормозения над психиката ви.Съществува от има няма едно хилядолетие, с чудесен ефект и полезно действие.Каквато и всъщност да е, поне се постарайте да е логически адекватна.А точно тази е практикувана с успех дори и от мен.

Лунна Диеата

• Практикува се 1 до 4 пъти месечно през определен интервал от време, лунните фази, като денят за глад е само 1,другите 3 фази са за балансирано хранене.
• Фазите са 4 , но по предпочитани са тези с голям интензитет на привличане или Пълна луна и Нова луна, Последна четвърт и Първа четвърт принципно се правят по желание , но по време на тях не се гладува, само се съобразява храната.
• Продължителноста й е 25 часа, и нито минута повече.
• Не е препоръчително да се прави повече от 1 път месечно!!!!
• Идеята е да се изчистят токсините от тялото, не да се побъркате от глад.
• Не очаквайте чудеса, диетата се прави поне 2 -3 месеца за да има ефект от поне 3 свалени кг.Важно е да не се злоупотребява.
• По време на 25 часовото гладуване са позволени всички течности като вода, чай, сокове дори прясно мляко до 2 чаши.
• Заблуда е , че се свалят килограми на поразия и че се гладува 3 дни.

ВНИМАНИЕ! Почти във всички български сайтове диетата е преиначена и грешна!
Не се подлъгвайте по разните прикрепени към нея менюта за разделно хранене.Единствената вярна  с оригинала е тази http://news.fashion.bg/article/3550/32/lunna-dieta-lunen-kalendar-2010-otslabvane заедно с верните часове за България.Следете фазите на луната и точния час иначе няма смисъл.

Успех и запомнете , че за да ни хареса някой , трябва първо сами да се харесаме.
Апропо..не тормозете тялото си, защото то ще ви отвърне със същото!

Антиохия

Погледнах през шпионката на вратата и я видях да се навежда спокойно да постави малка жълта бележка в работната обувка.

Името и беше Сибирия ..или Сиберия, вече не си спомням а това на мъжа й Димитриус.Говореха странен руско-унгарски диалект , но не приличаха на руснаци,само на северняци.Косата и падаше по здрав закръглен гръб бяло руса.Беше набита силна жена с порцеланена кожа.Интересното беше , че всеки в семейството имаше особени черти.Никой не приличаше на другия,сякаш бяха събрани от различни места без роднинска връзка и без естествената подобаваща прилика.Мъжът беше тъмен с черни пригладени коси и още по-черни очи.Две деца,момиче и момче приблизително на около 15-18 години.Момичето беше приятно същество с виолетови очи  и супер модерни дрехи с вамп намек, цялата блестеше във фини верижки и пиърсинги.За  момчето нямам ярък спомен знам само ,че ми харесваше.

“ Обувките не отвън в коридора.Молим да ги приберете ,....

Друсена Сибирия и Друсен Димитриус.“

Нататък ми се губи.Когато отворих вратата да погледна бележката ,направо се вледених.Първото което видях не беше съдържанието, а буквите.Всичко беше изписано с равни малки правилни букви на чист славянски.А бяхме в Испания.. те не знаеха че сме българи..или знаеха?Но те определено не можеха да знаят български .Чувах ги как си говорят на своя език, друг път на испански но никога на български.Второто нещо което ме порази бяха титлите пред имената тея хора като че да излизаха от няква приказка.Какво щеше да рече това Друсен?? И всичко това се случва в нормална испанска кооперация 2010 година!?И двете семейства бяхме емигранти, често се случваше да се засечем по коридорите.Поздрав, кимване това беше никога повече.Вдигнах очи от бележката и срещнах виолетовия поглед върху ми.Само след миг бях седнала като в унес на собственото си легло заобиколена от цялото семейство Странни плюс още техни роднини..или подчинени.Пред мен стояха двама трима прекрасни мъже , всичките високи и красиви с едри рамене и големи ръце.Едните светлокоси богове  а другите тъмни демони.Но имаше нещо в погледа им което ме притисни всички бяха необичайно тихи ,сякаш се движеха по въздуха.Погледнеха ли госпожа Странна или някого от семейството погледа им се изпълваше с покорство,необичайно покорство.Така се гледаха само внуци и деди или младите по-старите.Бях като в мъгла а до мен малка ръка стискаше стара книга.Пъхна я в ръцете ми и ме прегърна, лилавеещ поглед сякаш ми казваше ..чети.Очите ми виждаха едно единствено нещо, заглавието.Не можех да отлепя поглед от него, сякаш беше най-важното нещо в живота ми. С големи старовремски букви пишеше..Антиохия.

Естествено тогава се събудих а някой звънеше на вратата.



Прогноза:дъжд

Обичам да вали.Обичам да усещам студените капчици по лицето си.Обичам как косата ми става на меки къдрици под топлата влага.

Въобще, дъжда е една от най-красивите природни стихий или поне на мен така ми се струва.Харесва ми мириса на чисто след поредния порой.Дъжда има дори цвят.Когато нещо ми тежи е тъжносин, но когато ми е спокойно придобива един прекрасен гълъбовосив цвят.Когато обичам..е силен.А вятъра го разлива като течна дантела по лица и улици.Мек диван и книга,голям прозорец.Някога прабаба ми казваше...“това са сълзите на девата, които мият греховете на звездите..„ не я разбирах, и сега не мога.Разказваше за диви коне свободно галопиращи из ронлива като захар земя.За самодиви сплитащи буйните им гриви вечер до реката.Разбирасе това..преди да умре.Слушахме я слисани и незнаехме дали да вярваме или да се насладим на приказката.А дъжда си вали..

Плъзгайки се по стъклото капките кристал рисуват картини.Момиче и момче.Прегърнали целия свят,събрали го в шепи.Подгизнали дрехи и мокра кожа, светлина стичаща се по косите и лицето.