24 март 2015 г.

Циганка

Понякога имам чувството,че в мен живеят две жени.С две лица, с два характера, с два коренно различни начина на живот. Едната е основата на всичко тя е красива и мургава, с кестенява коса и топли цигански очи. Обича пъстрите цветове и дрехи, обича лятно време да посещава родното си село и да ходи боса. Дългите и поли метат топлата земя а косите се веят като испанско ветрило. Обича мириса на сочната зелена трева пролетно време и миризмата на току що изпечен ориз на фурна с пиле което е приготвила баба й. Обича да скита из полята и да се къпе в хладките води на реката по обяд и после изморена от жежкото лято да заспива с циганска приказка. Зимата да е завита с плетен шал и да помага на майка си да стъкмят дърва за печките. Почита старите цигански традиции вярваща и суеверна, много скептична и никак еманципирана. Тя е гордо циганско момиче. Другата е нейния огледален образ, но придирчива и студено професионална. Работи, завършила, живее без брак и смята че раждането на деца е за жени които евентуално нямат други по висши цели в живота си. Обича нощния живот и скъпите дрехи. Еманципирана до мозъка на костите си, вярва в себе си и знае мястото си. Боядисва косата си в студени светли тонове и леко ненавижда мургавата си кожа. Напредничава и сурова, преглътнала всички обиди и готова да се озъби на всеки дръзнал да загатне циганският й произход или осмелил се да предположи че тя е с низка култура или има нещо общо с младите неграмотно спрягани циганки. Такива са двете вървят ръка за ръка, едната потръпва леко когато чуе циганска музика и сърцето и заиграва а другата навежда от обида очи когато усети неодобрителните погледи на хората по мургавата си кожа. Какво ги свързва ли...ален конец вързан на китката.

10 декември 2014 г.

Истината и само истината..за жалост

Замисляли ли сте се (по)някога, как би следвало да изглежда един честен и откровен текст за България. Текст (независимо дали от рекламна туристическа брошура или от справочник за страните по света) запознаващ неинформирания чуждоземец, в най-общи рамки с историята, културата, съвременната политическа обстановка, бита и нравите в България.
Моля:

Република България е малка (по площ и степен на цивилизация) страна от най-мрачната и злокобна част на Европа – Югоизточна Европа. Всъщност, там Европа свършва и започва черната балкано-ориенталска (не)действителност, но сме принудени да я наричаме Европа от коректност спрямо географията, като наука.
България е една от най-малките по площ (както вече споменахме) държави от тази част на Европа, с изключение, може би, само на Бившата Югославска Република Македония, която всъщност е изконна (но вече бивша) българска провинция и която, естествено, се населява изключително от българи (и албанци), което пък, идва да ни покаже причините за незавидното положение на БЮР Македония.
В миналото България била една от най-големите и силни държави в Европа (а навярно и в тогавшния свят) в последствие обаче се оказало, че тази борбеност и трудолюбие на българите са само (нещо като) моментно историческо състояние на племето, което във времето избледняло и отстъпило място на истинските нрави и характер на българското племе - мързеливост, крадливост, завист, некадърност, изключително занижен интелектуален потенциал и чувство за морал и зачитане правата на човешката личност; и едно характерно само за тези земи състояние - РОБолюбие. В резултат на тези си 'качества' българите заслужено ''живяли'' седем века под чуждо робство, последните 5 от които под турско, като взели всичко най-лошо от турците. Друго интересно за завистливото и крадливо българското племе е, че най – великите и видни представители на българската култура, история и въобще будителите и интелектуалците на това племе са се отрекли от него: Ботев (отдал живота си за предателското българско племе, който никой не посреща на козлодуйския бряг и към чиято чета се присъединяват само двама ''доброволци''. Титаничният Ботев от който гнусните предатели-българи позорно искат пари за агнетата от които той се нуждае за да нахрани четниците си), П. Р. Славеейков (''Не сме народ, а мърша''), Левски (Болезнено и страшно възкликнал ''Народе????'', накрая ''народът (му) ????'' го предава на заколение), а интелигентните и талантливи представители на българската младеж ежечасно се спасяват от този колзет (както успешно беше представена българия от един чешки скулптор) като емигрират в цивилизования и нормален свят.
Характерна черта за България е, че е рай за бежанци от третия четвъртия и петия свят... - араби, негри сирийци и т.н.; рай за мутрите (поредният феномен на кошмарната българска действителност), престъпниците, корупцията, продажните, лудите, некадърните и двулични политици.
Всъщност племето на българите и племената около тях справедливио са били клани и държани в страх и терор от Сталин и наследнците на мракобесния му режим. Но това е нормално за страна в която 90 процента от т. нар. насение се прекланя пред своите инфантилни перхидролено-силиконови чалга-идоли и (дори с известна гордост) се числи към представителите на т. нар. Чалга-''култура'' - друг културно-отпадъчен феномен от тази част на света; пенсионерите в БГ измират от глад и болести, едни от най - известните и заслужили хора на българската култура и изкуство (без които България спокойно можеше и да не съществува при цялата й останала неуредица и хаос) Емил Димитров, Христо Фотев, Невена Коканова, Радко Радков, Катя Паскалева, а по-рано Венета Ботева - вдовицата на най-великия българин и един от най-значимите европейски хуманисти Христо Ботев, са оставяни да умрат в мизерия, отречени от тези за които са живяли творили, борили се и умирали. В България най-видните и смелите биват мъчени, унижавани, обиждани и дори убивани – Стефан Стамболов, капитан Петко Войвода, Никола Вапцаров, Гео Милев, Пенчо Славейков, имат незавидната житейска ''случка'' да се родят именно в кошмарната БГ.
В България никой вече не иска да е като Ботев и Левски (доколкото, разбира се, това е посилно), но пък затова всяко момче(?!?)... иска да е като Азис и Слави Трифонов, а всяко момиче като любимата си силиконово-целулитена чалга фурия.
..................

Бисмарк нарича българите ''конекрадците от долния Дунав''.
А сър Уинстън Чърчил е известен, освен с любовта си към българските вина и със справедливата си ненавист и презрение към българите, които той сполучливо назовава племе: ''Има едно племе на балканите-казва Чърчил-което още си честити когато се изкъпе''.

Е,
Добре дошли в БГ -

25 септември 2014 г.

Признание

Днес навършваш 30. Моето момче днес става мъж, отминаха като вихър цели 7 години, през които гледах как израстваш как оформяш характера си паралелно с моя. Стигнахме далеч. Началото беше трудно. Поздравления сърце мое, днес мога съвсем отговорно да ти кажа колко се гордея с теб! От факта че си мъжът който не съм посмяла да искам дори в най-смелите си мечти. Господ е добър и ми даде всичко, даде ми теб! Ти се превърна в достоен мъж с главно М, мъж който знае какво иска, изпълнен с уважение и чувство за отговорност, грижовен и с добро сърце. И както всяка година на теб пожелавам здраве, а на себе си да си до мен до края. Обичам те!

12 юни 2014 г.

Mirror on the wall..

Колко може да се разочарова човек? Има ли граница? Граница за болката, почти физическа тя стъпква самочувствието и душата. Оставя след себе си яд, злоба празно и глухо безсилие от което в устата остава неприятна горчивина като след лекарство. Уж съм силна, уж съм видяла и преминала през толкова болки мъки, че почти нищо не може да ме изненада. Уж съм свикнала с безочието, простотията и предателството а ме боли все така силно. Всеки път по-силно, нещо се счупва и остава така там..да виси в  безтегловността на подходящия момент. Момента в който ще си върна всичко на всеки, моя момент. Момента в който наранилите ме ще опитат  собствената си отрова, ще опитат горчивината на това да те стъпчат и да се подиграят със доверието ти. Предателството съществува от векове а пък човеците така и не се научихме да го избягваме. Рано или късно в етап от живота на всеки идва момента на 30-те сребърника. Само от теб зависи дали ще ги дадеш или получиш, шибаното е че и в двата полюса си прецакан. Защо пиша тази статия..защото съм съсипана от лъжи. От известно време животът ми претърпя и претърпява обрати невероятни. Чак не мога да се позная, хора които си мислил за близки са те изиграли, приятели са те забравили..хора които не са те оценили. И всичко дава своя огледален образ било то в положителен или отрицателен смисъл. Това е като ефектът на пеперудата макар и далеч провокира ответен удар. Радвам се , че някои от нещата се случиха, неприятни или не поне те карат да отвориш широко затворените си очи да видиш истината за останалите и себе си, да намериш своето място да застанеш там да се стегнеш и да го пазиш като своя крепост. Защото читателю животът е една голяма каца пълна с мед..но за съжаление лъжицата е лайняна.
Предварително съжалявам за сарказма , негативизма, лошото ми настроение, злобата и т.н , но розовите очила свършиха.

I see the truth in your lies
I see nobody by your side
But I'm with you when you're all alone
And you correct me when I'm lookin' wrong ...

20 април 2014 г.

Воскресение..

И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него a видът му беше като светкавица, а дрехата му — бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви. И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му. А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха,тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят. Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало. И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между хората до днес. А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус и като Го видяха, поклониха Му се а някои се усъмниха. Като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал,ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
И истина е! рекоха
Христос Воскресе българи!

3 януари 2014 г.

La fe

Годишен хороскоп 2014 Скорпионът, устойчивият като птицата Феникс обитател на пустинята! Какво прави представителите на този знак толкова магнетични и въздействащи? Емоционалността? Необяснимата им тайнственост? Няма достатъчно убедителен отговор на този въпрос, но истината е една – Скорпионите са нелогични, необясними, но безкрайно чаровни. Най-важното, което Скорпионите трябва да знаят за 2014-та година е, че Сатурн се намира в техния знак. Позиция колкото тежка, толкова и отговорна. На Скорпионите ще се наложи да коригират житейските си схващания, да възприемат задълженията си много по-сериозно, да се справят едновременно с много задачи, част от които съвършено непознати. Няма да са редки случаите, ще се чувстват нестабилни като „дърво без корен”. Бъдете готови за непредвидени изпитания, бъдете готови за трудни решения, бъдете дисциплинирани, не губете надежда, не се отказвайте, не отстъпвайте. Следвайте целите, колкото и непостижими да ви изглеждат. Сатурн няма да ви остави без награда, но пътят до получаването й ще е толкова дълъг, че може да ви се стори безкраен. И не бъдете неблагодарни – късната награда също е награда и заслужава да й се зарадвате. Опитайте се да си обясните собствените си емоции сами на себе си, опитайте се да осъзнаете причината за предишните си грешки. Това ще ви направи по-устойчиви, ще ви помогне да оставите дълбока диря след себе си. Ще работите повече, но и ще постигнете многократно повече. Скорпионите не са от от най-тактичните знаци. На тях обикновено каквото им е на сърце, това им е и на уста. Хич не им пука дали ще засегнат нечие самочувствие или ще наранят нечия фина душа. Те приемат живота такъв, какъвто е и никак не се стараят да „украсяват” реалността. Обръщат гръб на неуспехите и сменят посоката без много да му мислят. В началото на 2014-та събитията ще се развиват с шеметна бързина. Скорпионите ще имат възможности за напредък, но трябва да правят само най-необходимото, да проявят проницателност, да преценяват обективно всички „за” и „против” и да се стремят да дадат най-доброто от себе си. В някои дни ще се чувстват така, сякаш гърлото им е стиснато от желязна ръка в кадифена ръкавица, в други – като птица в полет. Предстоят ви пътешествия, най-често във връзка с бизнеса, предстоят ви активни контакти с представители на чужди народи и етноси. Не винаги ще сте наясно какво точно се случва, но разчитайте на интуицията си, тя няма да ви подведе. В периода от началото на юни до края на 2014-та ще получите предложение за по-добра работа, което доста ще ви шокира, защото ако приемете ще се наложи почти изцяло да промените ежедневието си. Ако все още не сте получили образованието, към което се стремите, то през 2014-та ще го получите. Ако пък имате талант да предавате знанията си, ще го реализирате – ще получите преподавателска или настойническа работа. Вие сте много сензитивни, наблюдателни и нищо не може да ви убегне. Дори общувайки с непознати бързо разбирате кой какъв е и дали ще намерите общ език и интереси. Точно по същия начин избирате и най-подходящото си за всяка ситуация поведение. Едно от добрите ви постижения през 2014-та ще е фактът, че ще успеете да уредите отношенията си с роднините и да определите недвусмислено своето лично пространство, което никой не бива да нарушава. Другото е, че сътвореното от вас ще бъде полезно за много хора. Следвайте вдъхновението си и не намалявайте творческата активност. Онези роднини, които са ви създавали проблеми ще осъзнаят грешките си, а онези, с които сте били в мили отношения може да се окажат далеч от вас в чисто физически смисъл – някой от вас да промени местоживеенето си или да разполага с ограничено свободно време. Що се отнася до любовта, едва ли ще имате повод за оплакване. Вие ще се влюбвате, вас ще ви обичат... Ще намерите сродната си душа, ще тръгнете по общия си път, а ако целта ви е да създадете поколение, ще го имате. Освен за кариерното и интелектуалното си израстване трябва да се погрижите и за здравето, и за външния си вид. Използвайте свободното си време не само за удоволствия, но и за почивка. Ще имате огромна нужда от нея.

17 декември 2013 г.

Равносметки

Най-после дойде. Но си тръгна така бързо, че през костите ми премина рафага студен декемврийски въздух и ги завъртя в миниятюрно торнадо. В момента и за в близко бъдеще се намирам в Палма де Майорка, в Манакор по точно.Малко островно градче с не повече от 2-3 хил. жители. Животът тук е спокоен, монотонен и тежък като пронизващата влага която виси постоянно над первазите и прониква чак до костите. Много красиво,много модерно, много космополитно..трънки. Не ми хареса още като слязох от лашкащия се кораб който пътува 8 часа 230км..не ми хареса и след това когато навлязохме в мръсен и разхвърлян град с една огромна римска катедрала в средата. Нея си я биваше де когато човек я наблюдава с гръб към мръсните улици с бездомни кучета и пияни немци. Голяма реклама голяма работа. После като навлезеш навътре в острова нещата лееко подобряват откъм гледка, една едиствена магистрала и селски шосета пресичани от стада овце. Виж плажните ивици си ги бива, но само забутаните до които се стига трудно и главно пеш, достъпните места както всичко наоколо е покрито с боклуци, прави голямо впечатление за разлика от Пенинсулата, така островитяните наричат континента. Иде реч, не ми харесва! Думите ми бягат а мислите воднисти,както кристалната тюркоазена водица покрила коленете ми. Седя и плацикам с крака а отсреща морето заплашва да ме погълне и запрати чак до дъното. Не зная да плувам на това се дължи и истеричния ми страх от големи водни повръхности. Замина си Август с неописуемата жега, замина си и септември през който не се случи абсолютно нищо, после дойде октовмри и в скучните и влажни дни навлезе Есмералда. Чернокоса и висока, добрър човек и несигурна в себе си жена. Ноември дойде бързо зашлеви ми 27-ия си шамар и напусна стаята оставяйки ме празна и излъгана. И сега тежи декември тежи като железни вериги ръждясали и солени, тежи така че не мога да помръдна мислите си, не ми дава утеха оставя ме без дъх и само надеждата че от утре нещата ще потръгнат ме тегли. Нова година нов късмет, казват хората..вече 4-та година!

18 юни 2013 г.

Hold my hand..

През живота си съм изчела хиляди книги. Обичам да чета. За което горещо благодаря на дядо ми.Той беше инициатор заедно с майка ми на тая моя силна любов към книгите. Започнах да чета романи едва на 11. Започнах с жалката колекция чик на майка ми, като минавах през все по-пикантни и сериозни книжки.Изчетох всички възможни класици.Животът ми следваше своя курс и с него преминаваха през ръцете ми четива различни, някой от който оставиха своя следа в душата ми, други в интелекта ми а трети се запечатаха толкова дълбоко в ума ми , че докато съм жива ще помня абзаците . Всеки дадент момент от живота на човек е маркиран с определена случка, която човека помни и ориентира спомените си . Моите колкото и странно да звучи са определени от книгите. При всеки съдбоносен момент който съм преживяла преди или след съм започвала или завършвала книга. Не знам дали е убийствена случайност или поредната ирония на съдбата ми (която има страхотно чувство за хумор), но като се замисля е чак нереално.Примерно когато започнах да чета  http://chitanka.info/book/3598-vechnata-ambyr  Вечната Амбър, книга леко розовка с моменти на пълна и себеотричаща се реалност съм била едва на 15. Момент в който половото ми съзряване и иницийране на характер като цяло са зависели от средата , хората, възпитанието на определен тип личности и материй. С книгите се възпитах, възпитах в себе си човека който съм днес, научих се да контролирам емоцийте и държанието си. Научих се да работя с личноста си, да знам коя съм , и едно 80% от общата ми култура се дължи пак на книгите. И така до днес. Включително емоционалното ми състояние много пъти се изменя поради прочетеното, така беше и в момента когато прочетох  http://chitanka.info/text/12007-zdrach  Здрач , попаднах в депресираща дупка и в унисон със случващото се в реалния ми живот нещата бяха сякаш идентични.Не че срещнах вампира на живота си, просто мрачния песимизъм на главната героиня съответсваше на моя.(изгубих работата си) И всеки който ме познава знае ,че хич не съм фентъзи личност напротив.Себеиронична и брутална до болка. Мога да дам още 100 примера но само този който притежава интуицията на страстния читател само този който наистина знае какво означава да разбереш смисъла на прочетеното може би ще знае за какво говоря.Трудно е да се обяснис думи, дори да се напише е трудно , то е като таланта. Да пееш или да импровизираш, режисираш или просто да пишеш. Само синонима ти може да почувства същото. Само определен кръг от хора прониква и дори без думи само с поглед знае какво говориш. Сега съм в нов пробен период, старата нишка се скъса и имам чувството, че нещата започват отначало нова ера, ново начало. И..изненада, попаднах как точно и най-малка представа си нямам на поредната книга. И не коя да е, http://chitanka.info/text/22772-lunna-razhodka   Биографията на Майкъл Джаксън. Казвам си..серозно?! Не съм му фен, никога не съм била. Не харесвам музиката му като цяло познавам само нашумелите хитове и то поради непрекъснатото им хвалене и прехвалване. Не че човека не е бил страхотен артист прецизен във всяко отношение , което ми става ясно по-късно. Но определено не беше в музикалната ми листа. Не знаех почти нищо за живота и кариерата му, нормално.И започвам да чета. Чета и очите ми се пълнят с глупави сълзи, не знам защо плача. Чета и усещам свяка обида, всеки лош поглед, усещам огромната и необятна самота първо на детето а след това на мъжа, на човека. Болката е почти реална затварям очи и седя в тъмното след концерт. Само че концерта е моят ден. Прибирам се вкъщи сама няма с кого да поговоря, никой не ме разбира. Затварям се в хотелската си стая, аз в душата си. Очите ми са празни и тъжни. Задушаваща тишина, самота самота самота самота безкрайна. Клише ..сам в стая пълна с хора. Искам или не, поредния огледален образ. Жалко. Жалко за мен разбира се леко и бавно ме завладява тръпчива киселина, като неприятен вкус в устата. А има толкова добри хора, Майкъл беше един от тях, жалко и за него но както казват само достатъчно интелигентния си дава сметка за глупоста си. Ангел в човешка форма, каквото и да казват личи в очите му, в жестовете му . Изгледах всяко интервю, книгата ме превзе и за мен беше очебийно как един добър човек една добра душа си плати заради този му порок. Едно дете в тялото на мъж , поругано и залято с жлъч от болното общество в което сме наказани да живеем. Всеки има право на мнение и позиция. Горкото същество. Горко ни на всички.

2 юни 2013 г.

Една дузина

Май 2001.
Профилактика на Енерго, не помня точната дата или по скоро съм я забравила с течението на годините.Толкова много и толкова малко. Сякаш беше толкова отдавна а спомена с всяка изминаваща година става все по-ярък. Спомням си всеки поглед, всяка дума. Как ръката му обвива рамото ми и в непрогледната тъмнина ме води напред и така 12 години. Поглеждам лицето си в огледалото както всяка вечер, но едва днес забелязвам белезите. Белезите на притеснението, недоспиването, трудностите, яда, радоста, смелоста и всички онези „малки неща„ през които преминава човешката съдба. Отбелязани са не само на моето, но и на неговото дори повече. Толкова много и толкова малко. Как можаха да изминат 12 години? Кога изминаха? А сякаш едва сега поемам дъх за първи път. Направих толкова неща а още толкова останаха недоправени, доволна съм. Животът ми като цяло е прекрасен, имам верен съпруг, приятел на когото да се опра. Мъж който да ме постави на мястото ми когато заслужа и в същото време да ме държи на дланта си. Но се замислям, какво правят хората за 12 години? Какви са постиженията им? До къде стига един средностатистически нормален в добро психическо и физическо здраве човек на средна..горе-долу възраст? 95.55 %  от приятелите и познатите ни са бракувани 99.55% от тях имат дете, някои даже 2-3. Едните ходят на що годе свястна работа и преживяват някак а другите не ходят никъде и преживяванията им са епични. Няма лошо. Едните са природно интелигентни и са насочили жалките си опити за нормален живот към вековни мъки и доста дълъг период на пълно и всеотдайно подчинение пред негово светейшество работодателя..а другите, за тях нямам надежда. Има също така един  странен вид в който попадам и аз и който е решен на всичко или нищо. 2 напред 2 назад не търпи нареждания, не позволява своеволия. Вярва в себе си и в Бога. Себичен и ироничен до болка. Реален и земен до припадък. Леко егоистичен. До толкова че не си позволява дори леко кривване от пътя и целта си, под кривване имам предвид зависимост от когото и каквото било деца, постоянни адреси или дълбоки отношения. Вярата ги води, мечтата им е да се установят да направят дом, да дадат живот на 5 деца и сигурност както емоционална така и финансова. Защото едното е пряко свързано с другото каквото и да се казва, както и да се оправдават индивидите от по горния вид. Но кой ще излезе да признае че децата му са грешки в критичен момент?! Вместо това нападат и те заклеймяват стерилна. Защото на 26 нямаш деца..защото на 26 нямаш заем който да плащат внуците на правнуците ти, защото на 26 спиш спокойно, защото на 26 ходиш с изправена глава, живееш живота си както и когато си поискаш, защото на 26-30 годишните ти завиждат, устремил си се напред и нямаш граници  и най-важното ти си добър човек. Поне се опитваш да си. Така преминаха моите 12 години съвместен живот, Така се надявам да преминат още поне 24 , душата на човек е безсмъртна казват.

4 февруари 2013 г.

Пише ми се. А нямам думи, нямам мисли, очите ми са сухи. Душата ми ще се пръсне от празнота, остра задушаваща. Като бойно поле в което е останала само пепелта от изгорените мечти, думи, чувства. Говори ми се. А няма с кого. Кога всички станаха толкова заети? Преди аз бях заетата нямах време за никого. Всеи мълчи и само погледите им подзказват колко много имат да кажат. Тъкмо да проговорят и ха..думата тръгва навътре, спотайва се там където всичко се събира и чака един ден да се излее заедно с цялата мъка насъбрана през мълчливите дни. Плаче ми се. А нямам смелост. Защото осъзнах, че и за това смелост трябва. Тъмо тръгна на някъде, тъкмо пътя ми се осветлява и прассс..пада отново черна стена пред мене. Няма никой, не чувам нищо. Кой слага крак на врата ми , че да не повдигна глава,кой ?! Аз ли..
Срещам хора , а бягам от всеки. Страхлива като куче аз ли съм тази?? Аз ли се спотайвам там из сенките? Аз ли тръгвам назад когато видя широкия път?? Не съм аз тази!
Такава ме направиха..