Една дузина

Май 2001.

Профилактика на Енерго, не помня точната дата или по скоро съм я забравила с течението на годините.Толкова много и толкова малко. Сякаш беше толкова отдавна а спомена с всяка изминаваща година става все по-ярък. Спомням си всеки поглед, всяка дума. Как ръката му обвива рамото ми и в непрогледната тъмнина ме води напред и така 12 години. Поглеждам лицето си в огледалото както всяка вечер, но едва днес забелязвам белезите. Белезите на притеснението, недоспиването, трудностите, яда, радоста, смелоста и всички онези „малки неща„ през които преминава човешката съдба. Отбелязани са не само на моето, но и на неговото дори повече. Толкова много и толкова малко. Как можаха да изминат 12 години? Кога изминаха? А сякаш едва сега поемам дъх за първи път. Направих толкова неща а още толкова останаха недоправени, доволна съм. Животът ми като цяло е прекрасен, имам верен съпруг, приятел на когото да се опра. Мъж който да ме постави на мястото ми когато заслужа и в същото време да ме държи на дланта си. Но се замислям, какво правят хората за 12 години? Какви са постиженията им? До къде стига един средностатистически нормален в добро психическо и физическо здраве човек на средна..горе-долу възраст? 95.55 %  от приятелите и познатите ни са бракувани 99.55% от тях имат дете, някои даже 2-3. Едните ходят на що годе свястна работа и преживяват някак а другите не ходят никъде и преживяванията им са епични. Няма лошо. Едните са природно интелигентни и са насочили жалките си опити за нормален живот към вековни мъки и доста дълъг период на пълно и всеотдайно подчинение пред негово светейшество работодателя..а другите, за тях нямам надежда. Има също така един  странен вид в който попадам и аз и който е решен на всичко или нищо. 2 напред 2 назад не търпи нареждания, не позволява своеволия. Вярва в себе си и в Бога. Себичен и ироничен до болка. Реален и земен до припадък. Леко егоистичен. До толкова че не си позволява дори леко кривване от пътя и целта си, под кривване имам предвид зависимост от когото и каквото било деца, постоянни адреси или дълбоки отношения. Вярата ги води, мечтата им е да се установят да направят дом, да дадат живот на 5 деца и сигурност както емоционална така и финансова. Защото едното е пряко свързано с другото каквото и да се казва, както и да се оправдават индивидите от по горния вид. Но кой ще излезе да признае че децата му са грешки в критичен момент?! Вместо това нападат и те заклеймяват стерилна. Защото на 26 нямаш деца..защото на 26 нямаш заем който да плащат внуците на правнуците ти, защото на 26 спиш спокойно, защото на 26 ходиш с изправена глава, живееш живота си както и когато си поискаш, защото на 26-30 годишните ти завиждат, устремил си се напред и нямаш граници  и най-важното ти си добър човек. Поне се опитваш да си. Така преминаха моите 12 години съвместен живот, Така се надявам да преминат още поне 24 , душата на човек е безсмъртна казват.