24 март 2015 г.

Циганка

Понякога имам чувството,че в мен живеят две жени.С две лица, с два характера, с два коренно различни начина на живот. Едната е основата на всичко тя е красива и мургава, с кестенява коса и топли цигански очи. Обича пъстрите цветове и дрехи, обича лятно време да посещава родното си село и да ходи боса. Дългите и поли метат топлата земя а косите се веят като испанско ветрило. Обича мириса на сочната зелена трева пролетно време и миризмата на току що изпечен ориз на фурна с пиле което е приготвила баба й. Обича да скита из полята и да се къпе в хладките води на реката по обяд и после изморена от жежкото лято да заспива с циганска приказка. Зимата да е завита с плетен шал и да помага на майка си да стъкмят дърва за печките. Почита старите цигански традиции вярваща и суеверна, много скептична и никак еманципирана. Тя е гордо циганско момиче. Другата е нейния огледален образ, но придирчива и студено професионална. Работи, завършила, живее без брак и смята че раждането на деца е за жени които евентуално нямат други по висши цели в живота си. Обича нощния живот и скъпите дрехи. Еманципирана до мозъка на костите си, вярва в себе си и знае мястото си. Боядисва косата си в студени светли тонове и леко ненавижда мургавата си кожа. Напредничава и сурова, преглътнала всички обиди и готова да се озъби на всеки дръзнал да загатне циганският й произход или осмелил се да предположи че тя е с низка култура или има нещо общо с младите неграмотно спрягани циганки. Такива са двете вървят ръка за ръка, едната потръпва леко когато чуе циганска музика и сърцето и заиграва а другата навежда от обида очи когато усети неодобрителните погледи на хората по мургавата си кожа. Какво ги свързва ли...ален конец вързан на китката.

3 коментара: