Mirror on the wall..

Колко може да се разочарова човек? Има ли граница? Граница за болката, почти физическа тя стъпква самочувствието и душата. Оставя след себе си яд, злоба празно и глухо безсилие от което в устата остава неприятна горчивина като след лекарство. Уж съм силна, уж съм видяла и преминала през толкова болки мъки, че почти нищо не може да ме изненада. Уж съм свикнала с безочието, простотията и предателството а ме боли все така силно. Всеки път по-силно, нещо се счупва и остава така там..да виси в  безтегловността на подходящия момент. Момента в който ще си върна всичко на всеки, моя момент. Момента в който наранилите ме ще опитат  собствената си отрова, ще опитат горчивината на това да те стъпчат и да се подиграят със доверието ти. Предателството съществува от векове а пък човеците така и не се научихме да го избягваме. Рано или късно в етап от живота на всеки идва момента на 30-те сребърника. Само от теб зависи дали ще ги дадеш или получиш, шибаното е че и в двата полюса си прецакан. Защо пиша тази статия..защото съм съсипана от лъжи. От известно време животът ми претърпя и претърпява обрати невероятни. Чак не мога да се позная, хора които си мислил за близки са те изиграли, приятели са те забравили..хора които не са те оценили. И всичко дава своя огледален образ било то в положителен или отрицателен смисъл. Това е като ефектът на пеперудата макар и далеч провокира ответен удар. Радвам се , че някои от нещата се случиха, неприятни или не поне те карат да отвориш широко затворените си очи да видиш истината за останалите и себе си, да намериш своето място да застанеш там да се стегнеш и да го пазиш като своя крепост. Защото читателю животът е една голяма каца пълна с мед..но за съжаление лъжицата е лайняна.
Предварително съжалявам за сарказма , негативизма, лошото ми настроение, злобата и т.н , но розовите очила свършиха.

I see the truth in your lies
I see nobody by your side
But I'm with you when you're all alone
And you correct me when I'm lookin' wrong ...