8 април 2011 г.

Разни Кухи

Мозъчна кухина. В нея пихтиеста субстанция наподобяваща...русенско варено.

Вие мислите ли? Мечтаете ли?А знаете  или по точно замисляли ли сте се къде се случва всичко това? Дали е място? Или ситуация?
Къде се намира тая чудна стая (според споделилите е стая!)?Според мен си е цяла гора или може би поле, дам голо зелено поле с висока сочна трева. Нали е почти лято, на мен отдавна ми е летно, но проблясъците от мократа улица някак развалят кефа.Имам нужда от стимуланти , всякакви! Имам належащи въпроси, а нямам кой да питам.Неотдавна разбрах, че всъщност съм много сама, страшно сама.Имах приятели, но те се оказаха достатъчно заети за мойте питания. За това започнах да питам себе си.И да се замислям.Отначало мислех за големите неща, за това кое, как и кога трябва да се направи и защо ще го правя.После дойде ред на малките ..и там затънах.Малките камъчета винаги преобръщат каручката, в моя случай влака.Щото аз по принцип..карам влака,та за тва.Гледам колегите псевдописателчета се разбудили, някои се разписват други сбогуват, трети пишат книги и минават на второ ниво от играта, а четвърти просто се наслаждават на кулинарни изобретения и дебелеят славно.
А днешния пост посвещавам на..себе си! И на всички онези които когато са почукали им е било отворено.На всички онези които когато са попитали им е било казано.На всички онези които са потърсили и намерили.И не на последно място на всички онези които знаят, че единствения начин да си отворят, отговорят и намерят правилния изход е само в тяхната малка стая(или поле)!

Снимчицата е лично моя:)

27 януари 2011 г.

OТВОРЕНО ПИСМО


До
редакцията на “Разкрития.Ком”,
Севдалина Манолова, журналист

Ирена Кръстева,
Председател на редакционния съвет на вестник “Монитор”
Тодор Варчев, Петя Бахарова,
отговорни редактори,
проф. Михаил Константинов, Юрий Асланов,
наблюдатели,
Яне Янев,
отговорен секретар,
Виктория Пенкова,
журналист

Екип на онлайн изданието на в. “Труд”
Станимир
Въгленов,
Ръководител,
Антон Георгиев, Петър Георгиев, Милена Милева,
Любомир Серафимов, Десислава Микова,
Янислава Монева и Ива Велева,
журналисти



Поводът за това писмо са онлайн публикации в сайтовете trud.bg (21.01.2011), monitor.bg (21.01.2011) и razkritia.com (22.01.2011) по повод смъртта на Борислав Борисов.
И трите публикации по грозен начин очернят личността на г-н. Борисов и грубо нарушават правилата на журналистическата етика с цел търсене на сензация. И в трите има непроверени и съчинени факти, поднесени по пошъл начин.

Отказваме да цитираме текстовете или да дадем линкове към която и да е от трите статии, тъй като не искаме да мултиплицираме грозното и непрофесионалното в българското интернет пространство. Конкретни примери има посочени в жалбата срещу в. „Труд“, която изпратихме в Националния съвет за журналистическа етика и Комисията по етика в печата подписана от 47 души, както и в отворените писма до отговорните лица в „Монитор“ и „Разкрития“.

За съжаление последните две издания не са подписали Етичния кодекс на българските медии и не могат да бъдат разследвани от Националния съвет за журналистическа етика.

След изпращането на писмото до екипа на онлайн изданието на в.“Труд“, те публикуваха кратко извинение. След разпространението му между подписалите жалбата, надделява мнение, че онлайн общността по-скоро не е склонна да го приеме като достатъчно.

Все още нямаме отговор от razkritia.com, а писмото до „Монитор“ се върна обратно. Единственият е-mail посочен от тях за връзка с редакцията не работи:

Deliv­ery to the fol­low­ing recip­i­ent failed per­ma­nently: monitor@monitor.bg

Затова ние искаме повече публично извинение, за очернянето на личността на Борислав Борисов.

Като активни и загрижени представители на българското онлайн общество искаме:

» повече контрол над етиката в българските медии;
» да се сложи край на писането на лъжи с цел сензация;
» да се спазва Етичния кодекс на българските медии и неговите основни принципи, без значени дали е подписан или не от конкретната медия;
Искаме повече професионализъм и качествена журналистика в България.

Моля, ако сте се почувствали обидени от написаното за @borislavb, ако вие или ваши познати сте били жертви на такива издания или просто искате повече професионализъм в българските традиционни и онлайн медии, публикувайте това писмо на вашия сайт. Всеки е свободен да го направи, стига да не слага линкове и цитати от трите текста.

Лично благодаря на всички 55 човека подписали отворените писма за подкрепата!

10 януари 2011 г.

И чаша Рейнско пиво..

Нанасям последен слой червило и леко потупвам бузите си. Той изнася двата куфара пред вратата и поглежда нетърпеливо. Пак съм взела много дрехи, повечето от които естествено няма да облека по простата причина , че времето което ще прекарам там е ограничено. Суета.

Докато гледам преминаващите табели по магистрала Нордесте-демек Северна следейки за всеки случай посоката си мисля за там. Колко е студено? Дали вали? Проблеми с полета или времето?! Обаче късмета ми в такива ситуаций както и интуицията са железни! Ужасни дати - 21 декември...2 дни по-рано генерална стачка на летище Barajas(Барахас), Мадрид. Същото от което тръгвам.

Цяла седмица блажено мързелуване в приятната компания на стари приятели в  "малък"  Германски град. Настанен в полите на Северна Вестфалия на по-малко от 100 км от Холандската граница, на 10 км от преминаващата през Дуисбург, река Рейн. На 80км от 500 хилядния Дюселдорф. Малкия по немските разбирания Вупертал http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB .

Но освен 30 минутното закъснение заради леката мъгла над Германия нямахме абсолютно никакви проблеми. Кацаме на летище Weeze( Веезе)след 3 часов полет , нещо подобно на БГ терминал 2 ама по-малко. Никой от нас не говори немски или френски, съвсем леко моя милост поназнайва английски и то не в най-добрата му форма. Обаче тотален успех! АБСОЛЮТНО ВСЕКИ в Германия или поне в тая част в която бяхме ГОВОРИ АНГЛИЙСКИ! Като се започне от бармана в кафето та до шофьора на автобуса. Естествено това нямаше как да не ме заинтригува след дъъългите мъчителни дискусий в Испания ..на испански и на никакъв друг език разбира се. Защото да ви кажа, испанци са всеизвестни с канските си мъки и магарешко неподчинение що се отнася до научаването , изучаването камоли говоренето на друг език освен техния роден! Английски в Кастилската люлка се говори само и единствено(дори не съм много сигурна) и то в ограничени количества по летищата, в по- големите хотели в Мадрид( и само в Мадрид) и в някои части по протежение на Средиземноморската плажна ивица. В това отношение и всъщност като се замисля в доста други са ненадминати националисти. Но за това друг път, че мисълта ми започва да се разводнява.

И като пълна псевдо-патриотка се радвам аз на снега до колене и минусовите температури защото видиш ли, ми напомнят за България. Обаче като казвам до колене имам предвид едни 50см-ови преспи подсилени с леко прехвърчащ снежец който ти образува ледена коричка по косата. Обаче аз съм твърда! Стискам нос да не потече и подухвам леко на премръзналите си ръце , като все още генерирам положително мислене без да имам и представа какво ме чака през следващите оставащи дни. Гледам хората, радвам се на украсените улици и си предствавям запалени свещи и коледна маса док
ато немския гали слуха ми. Идилия.

3 ден. Голям и красив град, радва окото и  егото на пътуващия. Времето продължи да е лошо , но това никак не попречи на нашите разходки. И въпреки, че се връщахме уморени , замръзнали и солени със съсипани обувки след 2 часа отново бяхме готови да излезем. Посетихме повечето големи търговски центрове или "mall"-ове, тези които бяха в центъра защото градът е доста големичък и ти трябва около 2 часа за да стигнеш от единя край до другия с прочутия Schwebebahn (Швебебан) който се движи доста бързичко за нашите стандарти. Представлява нещо като влакче на една релса, която релса е поставена отгоре и влакчето фактически виси. Абе немска прецизност бих казала. Удобно и бързо средство за придвижване, сигурна съм че е и също толкова сигурно, но аз се препотих точно 2 пъти преди да сляза. Защото може би за ефект целия маршрут на влакчето преминава над реката..клатейки се! Съоръжението е единствено по рода си може би в цял свят.Построено е от Хитлер, за да наблюдава работниците си по време на работа.Сигурни источници говорят, че е било част от немската конспиративна система. Посетихме центрове като Rathaus Galerie(Ратхаус Галери), City Arkaden(Сити Аркаден), центъра на града Кarlsplatz на който се намира административната сграда със златния петел.
Градът беше доста чистичък както подозирам и останалата част на Германия, градския транспорт супер убоден и точен. Големи иглолистни паркове и детски площадки които сега бяха покрити със дебел снежен килим. Нощния живот..живот ли бе да го опишеш! Апропо навсякъде се пуши освен в ресторанти и хранителни заведения, също така можеш съвсем спокойно да си лепнеш глоба от порядъка на 50-100€ за изхвърлен фас или пикаене на обществено място. Което както в БГ , така и Испания си е цяла традиция , но ние бягаме бързо така че няма опасност да ни глобят. Както във всеки голям европейски град си има определена зона населена с дискотеки и клубове както и с тъмни балкански обекти като нас. Подозирам също , че както нормалния така и подземния свят процъфтява тъй като попаднахме на "сладкари" както ги наричат там, предлагайки ни стоката си.
 Разходихме се по главната улица Gathe пълна със симпатични малки кафета и закусвални , повечето за жалост турски дюнери. Другото нещо направило ми голямо впечатление беше точно това, 1/3 от жителите са турски и пакистански емигранти. Почти всеки трети говореше турски, а жените им не спряха да се мъкнат с тумби деца по ъглите на улиците. Дори дочух БГ разговор в една пробна. Доколкото ми казаха немци не са много благоприятно настроени към външни лица особено с желание за по дългосрочно оставане. Легалното жителство там е голям проблем , но пък работата на черно процъфтява. Документи също не се раздават на сулио и пулио както в Испания, явно на хората там им е писнало. И как не турскоговорящи ми напомнят само на едно- мизерия , корупция, криминални проявления. Голяма съм снобарка напоследък :))

Цените са напълно поносими що се отнася до храна, електроуреди и високи технологий, дори евтини. Друг е въпроса с дрехите и обувките, марките си държат цените. Посетих бутици като Zara, Triumph, Only, H&M и Vero Moda всичко беше поносимо да не говорим, че хванах намаленията от 70% Но пък голямо желание имах да хвана пазара та да напазарувам и аз като белите хора, жалко че валеше много сняг и беше 25-ти :))
Празниците прекарахме на топло с домашна трапеза, много смях и положителни емоций.
Почивката беше неочаквано благоприятна благодарение на домакините които се постараха повече от очакваното.Макар физически да се върнахме още по уморени , пложителните страни бяха доста повече от отрицателните. Горещо Ви препоръчвам когато следващата Коледа имате няколко дни на разположение и мислите да отскочите за глътка свеж въздух, това да е снежна Германия с мирис на канелени сладки , борови иглички и пиво Cronenberg.



3 януари 2011 г.

Честита Нова Година!

Да ни е честита , плодовита права и корава!
Нека е по-добра от предишната!
Нека е пълна със здраве и късмет!
Нека всеки намери това което търси и постигне каквото пожелае!
Всичко започнато, да носи успех!
Здраве , сила и надежда.

Както на новороденото се радват всички, така и ние се радваме на Новата Година.Очакваме от нея да е здрава, да ни радва с успехите си.Знаем , че ще има и неприятни моменти, но те са част от израстването.Надяваме се да расте с пълна сила, да ни награди за труда който сме положили.И се надяваме да е такава, каквато винаги сме мечтали да е!

Бог да е с нас!