18 юни 2013 г.

Hold my hand..

През живота си съм изчела хиляди книги. Обичам да чета. За което горещо благодаря на дядо ми.Той беше инициатор заедно с майка ми на тая моя силна любов към книгите. Започнах да чета романи едва на 11. Започнах с жалката колекция чик на майка ми, като минавах през все по-пикантни и сериозни книжки.Изчетох всички възможни класици.Животът ми следваше своя курс и с него преминаваха през ръцете ми четива различни, някой от който оставиха своя следа в душата ми, други в интелекта ми а трети се запечатаха толкова дълбоко в ума ми , че докато съм жива ще помня абзаците . Всеки дадент момент от живота на човек е маркиран с определена случка, която човека помни и ориентира спомените си . Моите колкото и странно да звучи са определени от книгите. При всеки съдбоносен момент който съм преживяла преди или след съм започвала или завършвала книга. Не знам дали е убийствена случайност или поредната ирония на съдбата ми (която има страхотно чувство за хумор), но като се замисля е чак нереално.Примерно когато започнах да чета  http://chitanka.info/book/3598-vechnata-ambyr  Вечната Амбър, книга леко розовка с моменти на пълна и себеотричаща се реалност съм била едва на 15. Момент в който половото ми съзряване и иницийране на характер като цяло са зависели от средата , хората, възпитанието на определен тип личности и материй. С книгите се възпитах, възпитах в себе си човека който съм днес, научих се да контролирам емоцийте и държанието си. Научих се да работя с личноста си, да знам коя съм , и едно 80% от общата ми култура се дължи пак на книгите. И така до днес. Включително емоционалното ми състояние много пъти се изменя поради прочетеното, така беше и в момента когато прочетох  http://chitanka.info/text/12007-zdrach  Здрач , попаднах в депресираща дупка и в унисон със случващото се в реалния ми живот нещата бяха сякаш идентични.Не че срещнах вампира на живота си, просто мрачния песимизъм на главната героиня съответсваше на моя.(изгубих работата си) И всеки който ме познава знае ,че хич не съм фентъзи личност напротив.Себеиронична и брутална до болка. Мога да дам още 100 примера но само този който притежава интуицията на страстния читател само този който наистина знае какво означава да разбереш смисъла на прочетеното може би ще знае за какво говоря.Трудно е да се обяснис думи, дори да се напише е трудно , то е като таланта. Да пееш или да импровизираш, режисираш или просто да пишеш. Само синонима ти може да почувства същото. Само определен кръг от хора прониква и дори без думи само с поглед знае какво говориш. Сега съм в нов пробен период, старата нишка се скъса и имам чувството, че нещата започват отначало нова ера, ново начало. И..изненада, попаднах как точно и най-малка представа си нямам на поредната книга. И не коя да е, http://chitanka.info/text/22772-lunna-razhodka   Биографията на Майкъл Джаксън. Казвам си..серозно?! Не съм му фен, никога не съм била. Не харесвам музиката му като цяло познавам само нашумелите хитове и то поради непрекъснатото им хвалене и прехвалване. Не че човека не е бил страхотен артист прецизен във всяко отношение , което ми става ясно по-късно. Но определено не беше в музикалната ми листа. Не знаех почти нищо за живота и кариерата му, нормално.И започвам да чета. Чета и очите ми се пълнят с глупави сълзи, не знам защо плача. Чета и усещам свяка обида, всеки лош поглед, усещам огромната и необятна самота първо на детето а след това на мъжа, на човека. Болката е почти реална затварям очи и седя в тъмното след концерт. Само че концерта е моят ден. Прибирам се вкъщи сама няма с кого да поговоря, никой не ме разбира. Затварям се в хотелската си стая, аз в душата си. Очите ми са празни и тъжни. Задушаваща тишина, самота самота самота самота безкрайна. Клише ..сам в стая пълна с хора. Искам или не, поредния огледален образ. Жалко. Жалко за мен разбира се леко и бавно ме завладява тръпчива киселина, като неприятен вкус в устата. А има толкова добри хора, Майкъл беше един от тях, жалко и за него но както казват само достатъчно интелигентния си дава сметка за глупоста си. Ангел в човешка форма, каквото и да казват личи в очите му, в жестовете му . Изгледах всяко интервю, книгата ме превзе и за мен беше очебийно как един добър човек една добра душа си плати заради този му порок. Едно дете в тялото на мъж , поругано и залято с жлъч от болното общество в което сме наказани да живеем. Всеки има право на мнение и позиция. Горкото същество. Горко ни на всички.

Няма коментари:

Публикуване на коментар