Вие мислите ли? Мечтаете ли?А знаете или по точно замисляли ли сте се къде се случва всичко това? Дали е място? Или ситуация?
Къде се намира тая чудна стая (според споделилите е стая!)?Според мен си е цяла гора или може би поле, дам голо зелено поле с висока сочна трева. Нали е почти лято, на мен отдавна ми е летно, но проблясъците от мократа улица някак развалят кефа.Имам нужда от стимуланти , всякакви! Имам належащи въпроси, а нямам кой да питам.Неотдавна разбрах, че всъщност съм много сама, страшно сама.Имах приятели, но те се оказаха достатъчно заети за мойте питания. За това започнах да питам себе си.И да се замислям.Отначало мислех за големите неща, за това кое, как и кога трябва да се направи и защо ще го правя.После дойде ред на малките ..и там затънах.Малките камъчета винаги преобръщат каручката, в моя случай влака.Щото аз по принцип..карам влака,та за тва.Гледам колегите псевдописателчета се разбудили, някои се разписват други сбогуват, трети пишат книги и минават на второ ниво от играта, а четвърти просто се наслаждават на кулинарни изобретения и дебелеят славно.А днешния пост посвещавам на..себе си! И на всички онези които когато са почукали им е било отворено.На всички онези които когато са попитали им е било казано.На всички онези които са потърсили и намерили.И не на последно място на всички онези които знаят, че единствения начин да си отворят, отговорят и намерят правилния изход е само в тяхната малка стая(или поле)!
