Излязох от работа и тръгнах направо към плажа. Беше към 3 следобяд и бриза подухваше леко. Прилива беше нисък , но морето пак блъскаше със страшна сила сърфистите събрали се в необичайния за тях час. Събаряше и въртеше здравите телата без жал сякаш погребваше ги живи. Целия този спектакъл продължи около 20 минути, но не това привлече вниманието ми. На самия бряг с лапи потънали дълбоко в мокрия пясък стоеше едно куче и лаеше озъбено морето. Без съмнение във водата се намираше стопанина му а морето беше толкова ожесточено , че сигурна съм лая означаваше повик. Животното усещаше опасност. Прилива се покачи още а стопанина на кучето не се появяваше. След всяка огромна вълна кучето навлизаше все по-навътре и викаше другаря си. Всеки път щом из водата излезеше някой кучето тичаше доволно към него , но се връщаше отчаяно на поста си без да отдели очи от водата. Приближих го леко и погалих мократа главица, но в нито един момент верния страж не обърна очи да ме погледне. Останах до него известно време наблюдавайки лоялноста на животното. Почувствах любопитство и яд, двамата наблюдавахме водата а човека не се появи от никъде. Защо не излиза, се питахме? Бяха изминали четири часа, тъмнината над морето покриваше и прикриваше всяка форма. Останали бяха само двама във водата и кучето забило крака в брега като каменен стълб следейки всяко движение. Тръгнах си без да разбера кой бе заслужил толкова любов.17 януари 2012 г.
В очакване
Излязох от работа и тръгнах направо към плажа. Беше към 3 следобяд и бриза подухваше леко. Прилива беше нисък , но морето пак блъскаше със страшна сила сърфистите събрали се в необичайния за тях час. Събаряше и въртеше здравите телата без жал сякаш погребваше ги живи. Целия този спектакъл продължи около 20 минути, но не това привлече вниманието ми. На самия бряг с лапи потънали дълбоко в мокрия пясък стоеше едно куче и лаеше озъбено морето. Без съмнение във водата се намираше стопанина му а морето беше толкова ожесточено , че сигурна съм лая означаваше повик. Животното усещаше опасност. Прилива се покачи още а стопанина на кучето не се появяваше. След всяка огромна вълна кучето навлизаше все по-навътре и викаше другаря си. Всеки път щом из водата излезеше някой кучето тичаше доволно към него , но се връщаше отчаяно на поста си без да отдели очи от водата. Приближих го леко и погалих мократа главица, но в нито един момент верния страж не обърна очи да ме погледне. Останах до него известно време наблюдавайки лоялноста на животното. Почувствах любопитство и яд, двамата наблюдавахме водата а човека не се появи от никъде. Защо не излиза, се питахме? Бяха изминали четири часа, тъмнината над морето покриваше и прикриваше всяка форма. Останали бяха само двама във водата и кучето забило крака в брега като каменен стълб следейки всяко движение. Тръгнах си без да разбера кой бе заслужил толкова любов.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
много ме трогна този расказ, до скоро, приятна вечер
ОтговорИзтриванемного хубаво пишеш, продължавай така и мерси че споделяш тук с всички нас
ОтговорИзтриванеСтрахотна публикация. Продължавай в същия дух!
ОтговорИзтриванеМного тъжно... Това само доказва, че кучето е един от най-преданите и истински приятели.
ОтговорИзтриванеНе знам дали е истински разказа, но е много тъжен наистина...
ОтговорИзтриванеСъвсем истински,но защо тъжен?!
ОтговорИзтриванеНапротив споделих го с една единствена цел а именно как ме разтърси лоялноста и безусловноста на едно същество което не може да се мери с логичната мисъл на човека а в същото време колко далече сме хората от това тяхно чувство.
Апропо..човекът си се завърна жив и здрав.
ОтговорИзтриванеНаистина е било голямо представление, макар и 20 минути. Сигурно е имало хубави следи по пясъка, красива снимка.
ОтговорИзтриванеПоздравления за хубавите неща, които публикуваш и споделяш с нас.Снимката е много красива, наистина показва как кучето седи и чака своят стопанин. Животните винаги усещат ако нещо лошо може да се случи.Особено във водата може да се очаква всичко. Милото представям си го и аз как седи и как лае тъжно в очакване да го види."След всяка огромна вълна кучето навлизаше все по-навътре и викаше другаря си"много тъжно.Кучетата са верни до гроб. Може би е загубил там стопанина си и седи винаги с лай на всеки който влезе вътре с цел да излиза понеже е опасно.
ОтговорИзтриванеТъжен разказ. Горкото куче колко време е седяло в очакване не стопанина си....
ОтговорИзтриванеНяма по верен приятел от кучето, което така весело и с размахваща опашка да ни посреща когато се прибираме вкъщи.Снимката е много красива и показва, как може да си верен до последно и да чакаш въпреки всичко с вперен поглед в морето.С тази унила глава не изглежда щастливо.Сигурно е уплашено гледайки бурното море и толкова много вода.Жалко, че историята остава с отворен край и не се знае какво е станало.Благодаря че я сподели с нас и дано често да ни пишеш.Блога е страхотен.Животните винаги усещат ако нещо лошо може да се случи.Особено във водата може да се очаква всичко. Със своят лай го е викал да излиза и да се покаже вече си го представям как тича към него.
ОтговорИзтриване