Плаж , море и още нещо.....

Тръгнах от вкъщи доста набързо.Събрах наи-важното в една сламена плажна чанта и тръгнах.Кърпата ми беше малко влажна ,но си казах че там и без това ще я донамокря.Сложих си набързо зеления бански с цветя от пайети и една къса рокличка отгоре,чехлите ги забравих и тръгнах боса...след 2 метра се сетих и си напъхах краката раздразнена че още не съм тръгнала .

Прекрасен ден.Влажен и горещ.Подухваше лек бриз и косата ми се оплиташе в рамките на любимите ми очила за 15 евро.Наи-после съм навън.Сложих си чантата на едното рамо а с другата ръка придържах лаптопа ,чудеики се колко ли време ще издържи батерията след като от глупост я скапах със зареждащото устроиство.Огледах се и реших че много по бързо ще съм на любимиъ ми плаж пеша, пък и разходката ще ми се отрази супер.Забих по крайната алея за да мога да се насладя на мириса на цъфналите липи.Напомняха ми жестотко за вкъщи...за прекрасния парк в които отраснах засаден изцяло с вековните дървета.Напомняха на детството ,живо и невинно,на зимните сутрини със семейството ми закусвайки преди училище с чаша липов чай и мекици.Минах в средата на алеята и се озовах в морската градина ,по това време на деня децата бяха като подивели.Тичаха покраи мен ,надбягваха се с колела и викаха като пощурели с тънките си звънливи гласчета(които понякога те докарват до лудост).Беше красиво,виждах морето през клоните а чайките устремено се бореха за плячка до сами кея.При поредния полъх на вятъра усетих солен вкус по устните си.Не си бях взела вода...но какво пък ,щях да прекарам един спокоен усамотен следобед сама на плажа.Гледах прекрасната градина..а си мислех за вкъщи...за моята родина.Несъзнателно сравнявах всичко, дърветата... пейките,кофите за боклук.Сякаш минавах през мъгла от спомени,бях ядосана че цялата тая красота не може да се премести с мен....в главата ми изникна странна мисъл,дали е възможно българите да се преместят тук, а испанците там?Но защо ли...не след дълго ще направим същото и с тая красота.Ще я смачкаме или изкореним,ние сме царе в това отношение.Много пъти съм се хващала да хода по 10 мин за да търся кофа ....в БГ не е било така и няма и да бъде.Възпитанието ни трÿбва доста да се промени,защото и главните ни проблеми идват от там.Сега си давам сметка че търся кофата.. не от възпитание , а от срам.Все пак съм българка и навиците ми макар и трудно се променят.

Вече виждах прекрасното място което си бях избрала при полседната ми визита.Прекрачих ивица бетон и трева и усетих топлината на пясъка още преди да стъпя.Събух се и се запътих към една дюна в края на плажа, усещах горещия пясък между пръстите си и чувствах как песъчинките правят лек масаж на ходилата ми. Беше влудяващо,сякаш нежна ръка масажираше тялото ми,усещах тръпки до пръстите на краката си.В същия момент балона се спука и подскочих като ужилена,стъпих върху счупена мида....изпсувах гадно и продължих.Вече настанена и намазана обилно с крем,се отпуснах и отворих топа.

След около час ровичкане намерих каквото ми трябваше и забелязах една двойка приближаващи влюбени.Имаха вид на току що разрязан лимон, бяха кум 15-18 годишни.Момичето с големи черни очи и къдрава още по черна коса, със семпъл бански в розово и дълго черно парео пълзящо между красивите и крака..Момчето я стискаше за ръка сякаш да не избяга и от очите му извираше любов.

Гледах ги в захлас и не можех да спра да им се любувам,това бе една много рядка сцена напоследък.Лишена напълно от изкуствен грим, коси и цици.Момчето даже беше с шина....но за нея той беше наи-красивия.Замислих се сериозно върху това , какво въщност му трябва на човека?Ръката на любимия, който ти дава цялата сигурност на света и очи в които като погледнеш...да видиш себе си.Станах и се приготвих за тръгване,но нещо ме дръпна напред,пред погледа ми се откри  синева...видях морето така,както досега не бях.Вдишах дълбоко и ноздрите ми се изпълниха с чист солен въздух дишах от йодните пари и сърцето ми се изпълни с желание.Стигнах до вкъщи доста по-бързо от преди......движеха ме криле.С цялото си същество очаквах едно нещо...нещото което трябва на всеки.Едва сега осъзнах  кое е движещата сила на вселената,една топла и подкрепяща прегръдка.Може би това е което ни дава сила да продължим.
Плаж,море и още нещо.....