Концерт или конферентен разговор с Българиÿ ?

Събота следобÿд,телефона ми звъни и докато си го изкарвам от джоба спира.Жега та се не трае,след секунда пак се започва,този път вдигам.

-Къде си ?

-Отивам към наще що?

-Колата е свободна ,можем да тръгваме.

-Ееее супер!-В 10 сме пред вас.

Приÿтно развеселаена се прибирам за да се приготвÿ за концерта.Досега не съм била на концерт на Константин и ми е супер любопитно.(за които нÿмат представа коИ е прилагам : поп-фолк певец "женен" за РаИна, спечелил миналогодишниÿ Вип Брадър ,известен с това .....че е известен.Та приготвÿм се аз с кеф, и в 9:20 съм готова.В 10 благополучно съм на уреченото мÿсто, чакам с нетърпение да тръгнем.Между другото концерта би трÿбвало да започне в 12, а аз съм на 180 км от мÿстото.
След около час и нÿколко минути недоволство от наша страна ,заради други приÿтели коИто дочаквахме,потеглихме с мръсна газ и надута музика.

Защо хората отиват на концерт?Да се повеселÿт.Да послушат лубимиÿ изпълнител.Или просто да отпуснат малко с приÿтели и музика.Очакват да е фраш с хора,мацки,пичове ..... танци,алкохол абе въобще да си изкарат супер ÿко.Отиваш с нагласата да се скъсаш от танци...но въпреки това си слагаш наИ-хубавите дрехи,наи-секси полата,наи-високите обувки,и всичко това заради нагласата че тази вечер ще е незабравима.....така и се оказа.

Малко след 12 вече сме пред вратата на дискотеката,(мен ако питате си беше гараж,ама хаиде)отпред едър господин,познат ни от другите дискотеки в провинциÿта,дуржащ пачка с пари и подобие на печат натопен в мастило.Платихме си за злополучниÿ концерт 10 евро??!!Сума коÿто за "второстепенен " певец си беше доста,и които аз по-късно съжалих че похарчих.Както и да е ,въпреки късниÿ час,"певеца " даже не беше започнал а по-късно разбрах че киснел в тоалетната незнаааааино защо.За мое и всеобщо съжаление(след около 20 мин.) на компаниÿта...започна концерта.

Нÿма да ви занимавам подробно с описанието,защото не си струва.Пълен провал.Абсолютно бездарие или непукизъм ,отличителна черта на гилдиÿта.Във видимо почерпено състоÿние поръсено с доза "звезден" прах ÿвно.......щото очите му блуйдаеха нÿкъде между изрисуваната стена и кабелите на прожектора,отвреме на време едното от които очи лееко се затварÿше в полудрÿмка.Явно си нÿмаше и идеÿ от концерт в чужбина.Едно не разбрах...беше дошъл да пее или да изнасÿ речи?Нито едното не вървеше добре.Имах чувството че на сцената е въразно пиÿно магаре,което се опитва да внесе нотка псевдо-патриотизъм в несполучливата вечер.Огледах се и разбрах че не само аз всущност негодувах срещу поредната БГ простотиÿ.

Хората с нетърпение очакваха грозното грачене да спре, и Диджеÿ да пусне нормална музика.Всъщност граченето не продължи дълго, щото "певеца" се беше уморил след 10 мин. и дъъългата реч за хаидути и ебачи(странно съчетание нали)коÿто от време на време беше прекъсвана от хвалебствени слова за неговиÿ очевидно недооценен "питон".Простотиÿта беше пълна,вечерта измина в седене на една пейка в очакване на "почивките" който за 2 часа отварÿне на устата(щото сущиÿ даже имаше нахалството да пее на плейбек)и речите бÿха на всеки 20 мин.Незнам по каква причина се изморÿваше толкова ,но преди всÿко започване се хвалеше до коÿ бутикла беше стигнал.

Втората част се състоÿ в чест на това какви мъжкари са българите и какви педали испанците (въпреки че в дискотеката имаше такива и съчтата беше в Испаниÿ),през повечето време се снимаше с полудели манÿци на поп-фолк и подхвърлÿше неприличи забележки на нÿкои от фенките.От скука хората бÿха излезли навън , а други седÿха в задниÿ двор на дискотеката в сепарета изкарани там заради наплива които се очакваше.В краÿ, "певеца" беше качен върху бара с две момичета,които изнуди,така да се каже ,да се съблекат за 1 бутилка алкохол.Постоÿнно ги насърчаваше да бъдат смели,да бъдат дръзки, но никои да не го снимал че Райна била много страшна.

Разочаровани и недоволни, чаквахме момента в коиот "звездата" ще си тру¡ъгне и ще започне купона.Така и не го дочакахме.С уморени крака и скапано настроение ,точно в дългоочакваниÿ момент тръбваше да си тръгнем щото вече беше късно, и седÿхме с погледи замъглени и забити в земÿта.Нали ви е познато чувството на безтегловност , ама от неприÿтната, коÿто прилича на балон пълен със скука.Така съжалÿвахме всички за дадените 10 евро на входа,не бÿха много ,но пък как щеше да се напием за 50 евро в другата дискотека....и щеше да е истински купон.Не нÿкво лигавене със селска привкусица,и патриотизъм в нетрезво състоÿние.

Най-лошото бе че аз харесвах Константин.Хресвах гласа и музиката му, начина му на дуржание и купоните който прави.Имах 2 съмнениÿ, или таÿ вечер не му беше вечер , или просто не отдаде нужната почит на феновете си извън Билгариÿ.Явно не можа да оцени хората който бÿха дошли заради него на практика от майната си,да го чуÿт как пее, да се почувстват част от Българиÿ,а не пренебрегнати и уморени от скука.Нима не заслужаваме по-добро отношение?Не заслужаваме една песен наживо? Или просто не сме публиката за коÿто да си "дадеш зор"?

Така и не разбрах.По- тъпа вечер от тази не съм преживÿвала, а пък такава наглост не съм виждала,доиде обра си комисиона,напи се кат "българин" ,опипа младите тела и си замина по живо по здраво.А имах такива очакваниÿ....цÿла вечер не разбрах ,дали съм на конферентен разговор или на концерт?Дали това беше типичното отношение на "звездите" или простотиÿта на един селски тарикат?Сигурно беше само че повече никога нÿма да ида на негов концерт, и че ако имах 2 мин. с него на саме,бих си поискала 10-те евро ,щото са изкарани с труд а тои не положи никакъв такъв за да ги заслужи!

Плаж , море и още нещо.....

Тръгнах от вкъщи доста набързо.Събрах наи-важното в една сламена плажна чанта и тръгнах.Кърпата ми беше малко влажна ,но си казах че там и без това ще я донамокря.Сложих си набързо зеления бански с цветя от пайети и една къса рокличка отгоре,чехлите ги забравих и тръгнах боса...след 2 метра се сетих и си напъхах краката раздразнена че още не съм тръгнала .

Прекрасен ден.Влажен и горещ.Подухваше лек бриз и косата ми се оплиташе в рамките на любимите ми очила за 15 евро.Наи-после съм навън.Сложих си чантата на едното рамо а с другата ръка придържах лаптопа ,чудеики се колко ли време ще издържи батерията след като от глупост я скапах със зареждащото устроиство.Огледах се и реших че много по бързо ще съм на любимиъ ми плаж пеша, пък и разходката ще ми се отрази супер.Забих по крайната алея за да мога да се насладя на мириса на цъфналите липи.Напомняха ми жестотко за вкъщи...за прекрасния парк в които отраснах засаден изцяло с вековните дървета.Напомняха на детството ,живо и невинно,на зимните сутрини със семейството ми закусвайки преди училище с чаша липов чай и мекици.Минах в средата на алеята и се озовах в морската градина ,по това време на деня децата бяха като подивели.Тичаха покраи мен ,надбягваха се с колела и викаха като пощурели с тънките си звънливи гласчета(които понякога те докарват до лудост).Беше красиво,виждах морето през клоните а чайките устремено се бореха за плячка до сами кея.При поредния полъх на вятъра усетих солен вкус по устните си.Не си бях взела вода...но какво пък ,щях да прекарам един спокоен усамотен следобед сама на плажа.Гледах прекрасната градина..а си мислех за вкъщи...за моята родина.Несъзнателно сравнявах всичко, дърветата... пейките,кофите за боклук.Сякаш минавах през мъгла от спомени,бях ядосана че цялата тая красота не може да се премести с мен....в главата ми изникна странна мисъл,дали е възможно българите да се преместят тук, а испанците там?Но защо ли...не след дълго ще направим същото и с тая красота.Ще я смачкаме или изкореним,ние сме царе в това отношение.Много пъти съм се хващала да хода по 10 мин за да търся кофа ....в БГ не е било така и няма и да бъде.Възпитанието ни трÿбва доста да се промени,защото и главните ни проблеми идват от там.Сега си давам сметка че търся кофата.. не от възпитание , а от срам.Все пак съм българка и навиците ми макар и трудно се променят.

Вече виждах прекрасното място което си бях избрала при полседната ми визита.Прекрачих ивица бетон и трева и усетих топлината на пясъка още преди да стъпя.Събух се и се запътих към една дюна в края на плажа, усещах горещия пясък между пръстите си и чувствах как песъчинките правят лек масаж на ходилата ми. Беше влудяващо,сякаш нежна ръка масажираше тялото ми,усещах тръпки до пръстите на краката си.В същия момент балона се спука и подскочих като ужилена,стъпих върху счупена мида....изпсувах гадно и продължих.Вече настанена и намазана обилно с крем,се отпуснах и отворих топа.

След около час ровичкане намерих каквото ми трябваше и забелязах една двойка приближаващи влюбени.Имаха вид на току що разрязан лимон, бяха кум 15-18 годишни.Момичето с големи черни очи и къдрава още по черна коса, със семпъл бански в розово и дълго черно парео пълзящо между красивите и крака..Момчето я стискаше за ръка сякаш да не избяга и от очите му извираше любов.

Гледах ги в захлас и не можех да спра да им се любувам,това бе една много рядка сцена напоследък.Лишена напълно от изкуствен грим, коси и цици.Момчето даже беше с шина....но за нея той беше наи-красивия.Замислих се сериозно върху това , какво въщност му трябва на човека?Ръката на любимия, който ти дава цялата сигурност на света и очи в които като погледнеш...да видиш себе си.Станах и се приготвих за тръгване,но нещо ме дръпна напред,пред погледа ми се откри  синева...видях морето така,както досега не бях.Вдишах дълбоко и ноздрите ми се изпълниха с чист солен въздух дишах от йодните пари и сърцето ми се изпълни с желание.Стигнах до вкъщи доста по-бързо от преди......движеха ме криле.С цялото си същество очаквах едно нещо...нещото което трябва на всеки.Едва сега осъзнах  кое е движещата сила на вселената,една топла и подкрепяща прегръдка.Може би това е което ни дава сила да продължим.
Плаж,море и още нещо.....