Докато смърта ни раздели !?

Трябва или дано ?

Искаме  или се надяваме?

Разочарование или удовлетворение?

Прости въпроси с прости отговори...хмм.

 

По начало, човешката природа винаги се е стремяла към прогрес,но заедно с това към общоприетите "закони на джунглата".А именно , по силният печели.

Разбира се всеки избира от кой отбор да е а колкото до това кой от половете е по-силния зависи изцяло от белезите на характера не от половите такива.

Женската богомолка изяжда мъжкия след копулацията. Много видове паяци след размножителния период превръщат мъжките в живи мумий, с цел консервирането им до момента на изяждане.

Неприятно нали?Особено за мъжката част.Какво ли би било ако хората също го правеха,ако се самоизяждаха след секс?Но не телата , а душите си .

Сигурно не бихме го практикували, или поне бихме се замисляли ,с кого и заслужава ли си човека до нас да получи душата ни на тепсия заради едното 5 минутно удоволствие?Дали щяхме да издигнем секса в култ, до толкова че осмелилите се, да наричаме герои , а останалите да се прекланят пред смелоста и саможертвата му.

Но разбира се, това е една практически невъзможна теория, до която хората никога няма да имат смелоста да се докоснат.

При положение че вселената ни дава доста възможности, ние избираме праисторически методи на общуване.Това е в прородата ни,прост и безболезнен секс,без задръжки, без излишни увъртания и нереални обещания.Това е към което се стремим,стремяли сме се и ще продължаваме да се стремим.

Заради това излизаме на срещи, полагаме грижи другия да ни хареса, правим се на идиоти или гъзари , женим се.

И се питам аз, защо да се ограничаваме и поставяме сами в рамки, ако самата природа вече има план за нас?

Ако целта на съществуването ни е размножаването?

Трябва ли да подържаме моногамни връзки, и бракове.Не вървим ли по този начин срещу себе си ?Можеби звучи извратено  или егоистично ,но е истинa.

 

Нали уж сме с най-висок интелект а пък всячески се опитваме да си направим живота невъзможен.Затваряме се в измислени кръгове, били те обществени или лични, разделяме се на различни нива.Като се започне от богат/беден та чак до умен/глупав а всъщност се борим за една кауза, имаме една цел,  едно предназначение.

Нещата обаче днес съвсем не са така прости днес съществува любовта, омразата, ревноста разбирасе всички те създадени от нас с цел зартудняване на процеса “безразборен секс“. Би било доста скучно мисля, ако нещата бяха така просто устроени ако можеше да си лягаш с всеки срещнат, да не трябва да избираш между поне 2 -3 милиона човека които ще срещнеш през живота си, да не се бориш за нищо с никого, да не изпиташ болка от загубата или от отхвърляне, да не видиш себе си в очите на другия.

Колкото и да се оплакваме от всичките тези неща, какво бихме били без тях. Животни за разплод.

Може би...

Но означава ли това, че моногамията е ключът към щастието. Едва ли.

Човек може да е щастлив по много начини,всичкия фонтан от чувства и усещания може да се усети и без да се налага да се обвързваш, златната среда е някъде между това колко и кога го искаш. Не бива да превръщаме секса в нещо грозно или пък в нещо прекалено специално. Секса трябва да е просто средство, не цел. Целите ни оправдават средствата, а те трябва да са толкова важни, колкото е и времето в което живеем.

Ограниченията са прецедент , но свободата е нещо прекалено константо, всеки го разбира по свой начин и има свой план за това как да се възползва.

Докато смърта ни раздели....да да!