Размисли и страсти

Прекрасен си.

Отначало не те харесвах толкова,но после...те обикнах.Още едно доказателство , че любовта ако не сляпа е поне леко кривогледа.Като си до мен ме дразниш,ама много.Но пък като те няма полудявам,чудно.Понякога ми се иска да съм сама и да те няма,но точно след 2 часа трескаво търся номера ти.Има много неща които не съм ти казвала, те са скътани дълбоко в душата ми,чакат.Чакат момента когато с тебе ще сме изминали по-голямата част от живота си, и няма да имат значение.Понякога когато спиш и си много изморен, защото работиш много,те гледам.Гледам те и виждам себе си,виждам любовта ти и всичките прекрасни моменти които си ми подарил.Тогава ме обзема чувство на вина,защото не винаги съм това което очакваш и аз го знам.Не е лесно да се живее и общува с мен,прекалено взискателна съм,но ти си търпелив.Обичам когато ме галиш,ръцете ти са гомели и мазолести,ръце на добросърдечен мъж.Сигурно много те дразня с постоянните си претенций,но знам че от обич търпиш.

Виждам останалите и се страхувам да не станем като тях,плаша се от мисълта, че всичко което имаме може да се изгуби.Да потъне в сивото всекидневие,да се стопи с времето и да остане само страха от безвъзвратна самота.Можеби не трябва да ти показвам обичта си, така се чувствам уязвима.Можеби трябва да сме само близки познати.Казват, че любовта трябвала да се доказва, не да се показва.Не мога да спра да те гледам, да докосвам рамената ти с топлите си длани залепнали по кожата ти,а на мен ми е хубаво.Хубаво ми е да те чувставм до себе си, когато притихвам след дълъг ден в прегръдките ти.Хубаво ми е да знам , че си до мен и че ще продължаваш да си там,докато искам и докато трябва.Обещай ми го.