Зимна приказка

Беше малко след седем вечерта,валеше пухкав бял сняг на парцали. Мокреше разядените павета и трупаше чисти като бебешка пелена преспи върху дърветата и покривите на жилищните блокове от комунистически бетон.Небето тая вечер изглеждаше някак по-дълбоко,дали от снега или от студа, очите и се напълниха със студена влага.Вървеше по празната улица в покрайнините на града и стискаше до болка ръцете си сковани от студ.С бързи крачки се отдалечаваше развявайки полите на многогодишното си палто,реставрирано по разбираеми причини с голямо лилаво декоративно цвете...за да не личи дупката от молец.


В другия край на големия крайбрежен град , в стаята на 5 звездния хотел “Центрино“, една жена оглеждаше перфектния си профил в инкрустирано огледало с изящна дърворезба. Цупеше начервените си устни и се заканваше на козметичката си ,скъпоплатена японска студентка , да престане да й оставя допълнителни в костената чинийка за бисквити.Наближаваше рожденият и ден , и това още повече набръчкваше иначе опънатата кожа между прекрасните черни вежди.Косата и беше с цвета на узряла червена чушка ,прекрасно съчетан с този на леко дръпнатите зелени очи.


Почти беше стигнала до кофата за боклук предшестваща вратата на квартирата й , която намери с толкова усилия.Искаха 2 месеца предплата ,за това решението беше едно-заложната къща.


Вярно , че пръстена беше от пра-баба й,вярно че беше изработка на еврейски златар , със същия дизайн като този на принцеса София някоя си...от Монако, вярно че тя го получи като свадбен подарък и струваше толкова, че се изсмя на бижутера когато и го показа в каталога.Жалкото само беше ,че не можеше да се продаде, понеже беше копие на пръстен “уникат“,а ще по-жалкото беше, че и беше даден с толкова любов ,от жената на която се възхищаваше и обожаваше с обета, тя да го предаде на дъщеричката си Медея в деня на нейната сватба.


Точно завърташе ключа в старата брава с риск да се разпадне,когато чу гласа му.Не го очакваше тая вечер , нито в следващите седмици,но той беше тук а това означаваше само едно-има оферта.

Кристоф и беше чичо по майчина линия, стар похотливец със страст към всичко блестящо , рядко и скъпо,беше като гарга.Миналата пролет го беше срещнала на традицинонния панаир в града, тогава още не се и предполагаше ,че мъжът на живота й , бащата на децата й, упората й ,беше напът да се разболее от малко позната болест на белия дроб, и да се стопи за 6 месеца


Не предполагаше , че ще и се наложи да продаде дрехите и обувките си за храна,или че ще живее в порутена стара сграда с опасност да я затрупа тавана докато спи.Не предполагаше , че децата й ще я успокояват в моменти на пълна депресия и отчаяние, нито че те ще приемат загубата така добре и с поглед пълен с надежда..точно такъв какъвто тя безвъзвратно бе загубила.


Та още тогва старият колекционер беше забелязал бижуто на пръста й ,очите му пробляскваха като диаманти докато и предлагаше оферти за него, и ето днес му се отдаде можеби перфектната възможност да задоволи алчната си душа.


На вратата се почука леко, тих глас, хлопване и усмивка.
43 годишният мъж облечен в скъпарски костюм седеше в креслото си , и се усмихваше доволно, току що му съобщиха очакваната от месеци новина.Не го влечеше колекционерство и други такива инициативи свързани с “гълтането на пари“както той ги наричаше .Беше самодоволен тип с незаслужено наследство и новобогаташки наченки.Отрепка с късмет.



Сега беше набелязал поредната жертва на машинацийте си, а именно червенокосата глупачка , и внучка на един от многоуважаваните петролни босове Димитрий Инев.С женитбата си за нея смяташе да увеличи парите и вероятноста за сродяване с една от старите синекръви фамилий.Оставаше му съвсем малко до изпълнението на пъклените му планове,но естествено стария не беше глупак и веднага щом разбра за поредната любовна афера на леконравната си внучка, нареди безкомпромисно разузнаване на семейството му до девето коляно.И въпреки смрадливите ризи на нововъведения, все пак се примири,не можеше да устои на един зелен поглед за който даваше мило и драго.


За да направи впечатление, търсеше нещо изящно и рядко, подходящо за пръста на една дама, нещо което да затвори устата на сюрията благородници подритващи го на всяка крачка.Потъркваше мерзавски ръцете си.


Сви пешовете на палтото си , тръгна към ъгъла който образуваше блока с една барака, запали предложената й цигара и се приготви да слуша.Кристоф започна отдалеч ,и макар да беше тъмно тя виждаше старческия похотлив пламък в очите му.Наведе се към нея толкова , че усети дъха му на престаряло сирене.Говореше, а от устата му не излизаха думи, или тя не ги чуваше.Очите й се насълзиха , а покрай ушите и пробягваха мръсни изрази, пълни с тегава смърдяща простота.Думи подигравателни и леки, оставящи изгарящи следи по душата й , думи излезли от най-мръсната част на едно човешко съзнание пропити със жлъч, обида и перверзна голота.И все пак го съжали, остави го да се изкаже и с една дума прекрати еротичния монолог.Разпита го за цената, за клиента и за времето в което може да и се достави цялата сума.Снегът валеше все така тихо и необезпокоявано, сякаш времето беше спряло ,не минаваше никой, дори хлапетата от сроежа не се показваха за да разменят перверзни реплики по нейн адрес .


Амелия затвори вратата с трясък .По коридора се чуваха отдалечаващите и токове и поздравяващият я на всяка крачка персонал на хотела.Вървеше с високо вдигната глава , в погледа и се четеше надменна досада към всичко и всеки,подчиняваше прислугата само с едно движение на тънките изящни пръсти, унижаваше и обиждаше без причина.Не веднъж беше разплаквала младите момичета несвикнали на неизбежните й груби подвиквания .Критикуваше свичко живо , и макар да нямаше и мнение по някой въпроси се месеше безнаказано във политика, светски събития и мероприатия от всякакъв вид.Деспотична във всяко отношение, тя беше луда по новото попълнение в класите, сега нейн годеник.Подхождаха си неимоверно, с едната разлика , че той имаше малко мозък , макар и слабо еволюирал в главата си.Последната и страст обаче бяха бижутата уникати, и не се спираше пред нищо за да си достави желаната стока, буквално пред нищо.


Цепениците в малката чугунена печка пращяха весело,стопли ръцете си и съблече дрехите замръзнали върху крехкото и тяло.Стаята представляваше квадрат с размери на килер.Имаше легло с две ниши в стената, маса за храна с три разкривени стола,висок шкаф с полици и телевизор.Единствено него не й даваше душа да продаде,децата се занимаваха цял ден с него,сега когато не ходеха на училище и не можеше да си позволи някой да ги гледа, той беше много ценен.Те спяха завити с меко кашмирено одеяло, гротескно на цялостната мизерия , беше от един отминал живот.На масата имаше тенджера с храна, недостатъчна разбира се за всички, и тая вечер нямаше да вечеря. Свали пробитите кожени ботуши и легна на продънения диван,в стаята стана тихо и тъмно , след около час температурите паднаха и дъха й оставяше отявлени следи във въздуха.



През пролуката на пердето виждаше навън,снегът продължаваше да се сипе все така леко.Затвори очи и сякаш в просъница се възнесе нагоре,полетя над стаята, над стария блок, над квартала.Не чувстваше вече нищо,отминаха глада и студа,дори мъката която стягаше сърцето и с желязна халка се отпусна.Сякаш две ръце я подкрепяха и повдигаха нагоре и нагоре,беше и леко и спокойно.Опита се да протегне ръце още нагоре, но нещо я дръпна с пълна сила за краката ,очите и се насълзиха до толкова , че капеха горещи капки върху голото и рамо.Зарева с пълно гърло и полетя надолу към стаята в която спяха децата й, едва сега осъзна за какво се бе върнала.Погледна мизерното старо легло,масата, почернялата печка,погледна малките бледи личица , през тялото и сякаш премина ток.Отвори сънени очи и погледна през прозореца,снегът си валеше,а тя си беше на същото място върху стария диван, само сълзите се стичаха по лицето й съвсем реални.Отново затвори очи , но този път не заспа.Мислеше за съня си, за това , че всъщност стаята приличаше на душата й.Ако някой поглднеше в очите й съвсем отблизо, щеше да види именно това.Опустошена стая със стари мебели, спомени неспособна да изхвърли,бедна на чувства и оправдания,разнебитена и разпадаща се.И в средата на целия хаос, две прекрасни същества очакващи промяна.


Намираше се в силно осветено помещение в бароков стил.Пищноста не оставаше незабелязана ,но не се и натрапваше.Бармана с бели маншети на ръкавите й предлагаше скъпи питиета със странни имена, поръча само вода.


Роклята и беше в тъмен стоманен цвят,леко поовехтяла.Косата беше свита в непретенциозен кок и въпреки, че палтото с лилаво цвете не се връзваше с тоалета , от нея струеше класа.Осанката й не оставаше незабелязана въпреки наведената глава,с крайчеца на окото забеляза неприятната физиономия на Кристоф да се приближава към нея.След около две минути към тях се запъти двойка прекрасни същества, Амелия Инева и неприятно в последствие същество,наречено Иванович нейн годеник.Прекрасната червенокоса жена облечена в бяла тафтена рокля подаде ръка първа,по лицето и се разля блестяща усмивка, а Иванович се поклони леко с надменна физиономия критикуваща оръфаните върхове на обущата й.


Вече настанени в разкошния салон за хранене, Кристоф се напъваше да вземе думата от бъбривата Амелия, за да се стигне до същината на въпроса.
След още около половин час , Зара вадеше метална кутия за бижута от чантичката си, подаде я на червенокосата ,която след като я отвори събори приборите си на мраморния под от вълнение.Кутията се въртеше през ръцете им като вихър,на малката плюшена възглавничка лежеше масивен пръстен от жълто и бяло злато , формата му наподобяваше овал с големината на монета от 2 рубли, плетеница в сребрист обков описваше цвете с камък в средата, на което листата подкрепяха 4 каратов бледо жълт диамант.Камъка проблясваше в очите им като пръски най-чист шампанено мек огън.Сякаш хиляди огньове бушуваха и поглъщаха дрънкулката, зениците се отвориха алчно сякаш да глътнат всичко.Зара наблюдавше картината със замряло сърце, съзнанието и рисуваше брутални гледки от миналото,как може това бижу да предизвиква такива чувстав у всеки който го видеше?Лицата се изкривяваха в куклени гримаси,устите се отваряха за да изрекат лъжи , последвани от още лъжи, измами, обиди и заплахи.И се започна.Иванович беше основния клиент, предложи и прилична сума. Тъкмо вдигна глава за да се съгласи и жеста и се изтълкува погрешно,червенокосата надхвърли сумата ,а Кристоф извади кърпичка за да избърше потта.Зара повдигна ръка за да я спре , но черевнокосата издивя,сумата стана трикратна.Наглоста на Амелия нямаше граници, гласът и се извиси в залата и стана остър като бръснач, ако можеше щеше да убие Зара с поглед.Нареди на Иванович да изхвърли “мърлата“на улицата където и беше мястото.За една минута залата беше на крака а суматохата зяпачи збутани на метър от масата им.Крисоф вървеше назад с ръце повдигнати в защитна поза,а Зара се отдалечаваше с бързи крачки към вратата с очи преливащи от обида и ярост.Сълзите замъглиха пътя й , но тя тичаше като подгонена от дявола,бягаше от всички.Изумена беше от действието на златото върху хората, от простата алчност и неосъзната зависимост.Стаята в душата й започна да се разпада, тавана се срути, а от стените започна да извира студена ледена вода която потапяше всичко.Мъката стана неимоверно силна , падна на колене в студа и зарови лице в ръцете си,захлипа още по-силно и в този момент усети силен удар в тила,искаше да извика , но гърлото и беше болезнено стиснато.Последното което усети беше познатата миризма на престаряло сирене....



Събуди се подпряна на дънер и с разкъсани дрехи.Местноста и беше позната, малка гора през която се минаваше на път за имението на Кристоф.Кутията я нямаше , нямаше ги и тенекиените обеци от ушите й, При тая мисъл направо и призля, това беше последния подарък от съпруга й, купи й ги от сергия на панаира, пред погледа й изникна усмихнатия му образ и две ръце който стискаха нейните с болезнена любов, не струваха нищо а за нея бяха всичко.Света и се срути тотално ,искаше и се да извика , но не можеше ,само заплака леко и отривисто.Лицето и се присви точно като на онези когато видеха злато,устните й се изкривиха в нахална усмивка и очите и се превърнаха в два пламъка,от нея не беше останало нищо.Болеше я толкова , че сърцето и избухна като сух храст в пламъци, изпепели се за миг и ненаситния огън заяде душата й, малката стая се превърна в огнен ад, двете същества в нея запищяха неистово.След минута очите й се отвориха, бяха мъртвешки празни.Сега в тах остана да догаря само отровния огън на омразата.Лумваше отведнъж и се снижаваше при мисълта за отмъщението,а за какво щеше да отмъщава? Бяха и взели всичко,сега беше пустиня от пепел.

Но тя знаеше нещо което другите не знаеха, пепелта раждаше живот.