Антиохия

Погледнах през шпионката на вратата и я видях да се навежда спокойно да постави малка жълта бележка в работната обувка.

Името и беше Сибирия ..или Сиберия, вече не си спомням а това на мъжа й Димитриус.Говореха странен руско-унгарски диалект , но не приличаха на руснаци,само на северняци.Косата и падаше по здрав закръглен гръб бяло руса.Беше набита силна жена с порцеланена кожа.Интересното беше , че всеки в семейството имаше особени черти.Никой не приличаше на другия,сякаш бяха събрани от различни места без роднинска връзка и без естествената подобаваща прилика.Мъжът беше тъмен с черни пригладени коси и още по-черни очи.Две деца,момиче и момче приблизително на около 15-18 години.Момичето беше приятно същество с виолетови очи  и супер модерни дрехи с вамп намек, цялата блестеше във фини верижки и пиърсинги.За  момчето нямам ярък спомен знам само ,че ми харесваше.

“ Обувките не отвън в коридора.Молим да ги приберете ,....

Друсена Сибирия и Друсен Димитриус.“

Нататък ми се губи.Когато отворих вратата да погледна бележката ,направо се вледених.Първото което видях не беше съдържанието, а буквите.Всичко беше изписано с равни малки правилни букви на чист славянски.А бяхме в Испания.. те не знаеха че сме българи..или знаеха?Но те определено не можеха да знаят български .Чувах ги как си говорят на своя език, друг път на испански но никога на български.Второто нещо което ме порази бяха титлите пред имената тея хора като че да излизаха от няква приказка.Какво щеше да рече това Друсен?? И всичко това се случва в нормална испанска кооперация 2010 година!?И двете семейства бяхме емигранти, често се случваше да се засечем по коридорите.Поздрав, кимване това беше никога повече.Вдигнах очи от бележката и срещнах виолетовия поглед върху ми.Само след миг бях седнала като в унес на собственото си легло заобиколена от цялото семейство Странни плюс още техни роднини..или подчинени.Пред мен стояха двама трима прекрасни мъже , всичките високи и красиви с едри рамене и големи ръце.Едните светлокоси богове  а другите тъмни демони.Но имаше нещо в погледа им което ме притисни всички бяха необичайно тихи ,сякаш се движеха по въздуха.Погледнеха ли госпожа Странна или някого от семейството погледа им се изпълваше с покорство,необичайно покорство.Така се гледаха само внуци и деди или младите по-старите.Бях като в мъгла а до мен малка ръка стискаше стара книга.Пъхна я в ръцете ми и ме прегърна, лилавеещ поглед сякаш ми казваше ..чети.Очите ми виждаха едно единствено нещо, заглавието.Не можех да отлепя поглед от него, сякаш беше най-важното нещо в живота ми. С големи старовремски букви пишеше..Антиохия.

Естествено тогава се събудих а някой звънеше на вратата.