Вкус

Мириса погали настоятелно ноздрите й, и й се стори толкова силен че при следващите пориви за въздух би могъл да пръсне дробовете й.

Аромата на дивите рози с които бе пълна долината изпълваше всяка глътка въздух,всяко вдишване дотолкова, че дрехите на простора й, малката спалня ,кожата и косата й осатавяха впечатлението на парфюм в непознатите.

Поредната гореща нощ.Събуди се цялата в пот и очите и рисуваха картини по тавана,навън луната обагряше дърветата в сребърно.Босите крака усетиха хладния каменен под и с котешки стъпки застанаха на обраслия с бръшлян балкон.Грешната уста се отвори за поредната глътка въздух,начервена и нахална.В далечината плътен баритон огласяше ноща в акомпанимента на китара плачеше и заспиваше,вълната се носеше по гласните струни ту лека и нежна, ту висока и раздираща ги.Звука се сливаше с мириса на цветята за да сътворят поредната нирвана в душата на певеца,и поредната мъка в душата на блудната.В живота на всеки човек има момент в който същия се разкайва за грешките си предишни и настоящи, в нейния живот грешките бяха смисъла, не разкаянието.Изградила бе броня от арогантност върху себе си, кожата й бе от бодли само дето миришеше на рози.Ръцете й не чувстваха нищо друго освен стъклото на кристалните чаши и допира на лакираното цигаре между пръстите си.Сипа поредната доза черен гъст ром в чашата и отпи,отровата се разля по гърлото и навлезе в кръвта.Разливаше се бавно и безвъзвратно както водата се смесва с кръвта,обагри червеното сърце в черна обвивка.Рамото подаде под тежината на поредната мъжка ръка върху му,мисълта запрепуска по черните пътища на душата.Уви, не бе останало нищо .Само горчивия вкус на черния ром пареше по устните.