Аз....или това което НЕ мога да бъда !

В очакване

2012-01-17T20:33:00.001+01:00

Излязох от работа и тръгнах направо към плажа. Беше към 3 следобяд и бриза подухваше леко. Прилива беше нисък , но морето пак блъскаше със страшна сила сърфистите събрали се в необичайния за тях час. Събаряше и въртеше здравите телата без жал сякаш погребваше ги живи. Целия този спектакъл продължи около 20 минути, но не това привлече вниманието ми. На самия бряг с лапи потънали дълбоко в мокрия пясък стоеше едно куче и лаеше озъбено морето. Без съмнение във водата се намираше стопанина му а морето беше толкова ожесточено , че сигурна съм лая означаваше повик. Животното усещаше опасност. Прилива се покачи още а стопанина на кучето не се появяваше. След всяка огромна вълна кучето навлизаше все по-навътре и викаше другаря си. Всеки път щом из водата излезеше някой кучето тичаше доволно към него , но се връщаше отчаяно на поста си без да отдели очи от водата. Приближих го леко и погалих мократа главица, но в нито един момент верния страж не обърна очи да ме погледне. Останах до него известно време наблюдавайки лоялноста на животното. Почувствах любопитство и яд, двамата наблюдавахме водата а човека не се появи от никъде. Защо не излиза, се питахме? Бяха изминали четири часа, тъмнината над морето покриваше и прикриваше всяка форма. Останали бяха само двама във водата и кучето забило крака в брега като каменен стълб следейки всяко движение. Тръгнах си без да разбера кой бе заслужил толкова любов.

Разни Кухи

2011-04-08T16:30:00.001+02:00

Мозъчна кухина. В нея пихтиеста субстанция наподобяваща...русенско варено.

Вие мислите ли? Мечтаете ли?А знаете или по точно замисляли ли сте се къде се случва всичко това? Дали е място? Или ситуация?

Къде се намира тая чудна стая (според споделилите е стая!)?Според мен си е цяла гора или може би поле, дам голо зелено поле с висока сочна трева. Нали е почти лято, на мен отдавна ми е летно, но проблясъците от мократа улица някак развалят кефа.Имам нужда от стимуланти , всякакви! Имам належащи въпроси, а нямам кой да питам.Неотдавна разбрах, че всъщност съм много сама, страшно сама.Имах приятели, но те се оказаха достатъчно заети за мойте питания. За това започнах да питам себе си.И да се замислям.Отначало мислех за големите неща, за това кое, как и кога трябва да се направи и защо ще го правя.После дойде ред на малките ..и там затънах.Малките камъчета винаги преобръщат каручката, в моя случай влака.Щото аз по принцип..карам влака,та за тва.Гледам колегите псевдописателчета се разбудили, някои се разписват други сбогуват, трети пишат книги и минават на второ ниво от играта, а четвърти просто се наслаждават на кулинарни изобретения и дебелеят славно.

А днешния пост посвещавам на..себе си! И на всички онези които когато са почукали им е било отворено.На всички онези които когато са попитали им е било казано.На всички онези които са потърсили и намерили.И не на последно място на всички онези които знаят, че единствения начин да си отворят, отговорят и намерят правилния изход е само в тяхната малка стая(или поле)!

Снимчицата е лично моя:)

OТВОРЕНО ПИСМО

2011-01-27T08:48:00.000+01:00

До

редакцията на “Разкрития.Ком”,

Севдалина Манолова, журналист

Ирена Кръстева,

Председател на редакционния съвет на вестник “Монитор”

Тодор Варчев, Петя Бахарова,

отговорни редактори,

проф. Михаил Константинов, Юрий Асланов,

наблюдатели,

Яне Янев,

отговорен секретар,

Виктория Пенкова,

журналист

Екип на онлайн изданието на в. “Труд”

Станимир

Въгленов,

Ръководител,

Антон Георгиев, Петър Георгиев, Милена Милева,

Любомир Серафимов, Десислава Микова,

Янислава Монева и Ива Велева,

журналисти

Поводът за това писмо са онлайн публикации в сайтовете trud.bg (21.01.2011), monitor.bg (21.01.2011) и razkritia.com (22.01.2011) по повод смъртта на Борислав Борисов.

И трите публикации по грозен начин очернят личността на г-н. Борисов и грубо нарушават правилата на журналистическата етика с цел търсене на сензация. И в трите има непроверени и съчинени факти, поднесени по пошъл начин.

Отказваме да цитираме текстовете или да дадем линкове към която и да е от трите статии, тъй като не искаме да мултиплицираме грозното и непрофесионалното в българското интернет пространство. Конкретни примери има посочени в жалбата срещу в. „Труд“, която изпратихме в Националния съвет за журналистическа етика и Комисията по етика в печата подписана от 47 души, както и в отворените писма до отговорните лица в „Монитор“ и „Разкрития“.

За съжаление последните две издания не са подписали Етичния кодекс на българските медии и не могат да бъдат разследвани от Националния съвет за журналистическа етика.

След изпращането на писмото до екипа на онлайн изданието на в.“Труд“, те публикуваха кратко извинение. След разпространението му между подписалите жалбата, надделява мнение, че онлайн общността по-скоро не е склонна да го приеме като достатъчно.

Все още нямаме отговор от razkritia.com, а писмото до „Монитор“ се върна обратно. Единственият е-mail посочен от тях за връзка с редакцията не работи:

Delivery to the following recipient failed permanently: monitor@monitor.bg

Затова ние искаме повече публично извинение, за очернянето на личността на Борислав Борисов.

Като активни и загрижени представители на българското онлайн общество искаме:

» повече контрол над етиката в българските медии;

» да се сложи край на писането на лъжи с цел сензация;

» да се спазва Етичния кодекс на българските медии и неговите основни принципи, без значени дали е подписан или не от конкретната медия;

Искаме повече професионализъм и качествена журналистика в България.

Моля, ако сте се почувствали обидени от написаното за @borislavb, ако вие или ваши познати сте били жертви на такива издания или просто искате повече професионализъм в българските традиционни и онлайн медии, публикувайте това писмо на вашия сайт. Всеки е свободен да го направи, стига да не слага линкове и цитати от трите текста.

Лично благодаря на всички 55 човека подписали отворените писма за подкрепата!

И чаша Рейнско пиво..

2011-01-10T12:43:00.002+01:00

Нанасям последен слой червило и леко потупвам бузите си. Той изнася двата куфара пред вратата и поглежда нетърпеливо. Пак съм взела много дрехи, повечето от които естествено няма да облека по простата причина , че времето което ще прекарам там е ограничено. Суета.

Докато гледам преминаващите табели по магистрала Нордесте-демек Северна следейки за всеки случай посоката си мисля за там. Колко е студено? Дали вали? Проблеми с полета или времето?! Обаче късмета ми в такива ситуаций както и интуицията са железни! Ужасни дати - 21 декември...2 дни по-рано генерална стачка на летище Barajas(Барахас), Мадрид. Същото от което тръгвам.

Цяла седмица блажено мързелуване в приятната компания на стари приятели в "малък" Германски град. Настанен в полите на Северна Вестфалия на по-малко от 100 км от Холандската граница, на 10 км от преминаващата през Дуисбург, река Рейн. На 80км от 500 хилядния Дюселдорф. Малкия по немските разбирания Вупертал http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB .

Но освен 30 минутното закъснение заради леката мъгла над Германия нямахме абсолютно никакви проблеми. Кацаме на летище Weeze( Веезе)след 3 часов полет , нещо подобно на БГ терминал 2 ама по-малко. Никой от нас не говори немски или френски, съвсем леко моя милост поназнайва английски и то не в най-добрата му форма. Обаче тотален успех! АБСОЛЮТНО ВСЕКИ в Германия или поне в тая част в която бяхме ГОВОРИ АНГЛИЙСКИ! Като се започне от бармана в кафето та до шофьора на автобуса. Естествено това нямаше как да не ме заинтригува след дъъългите мъчителни дискусий в Испания ..на испански и на никакъв друг език разбира се. Защото да ви кажа, испанци са всеизвестни с канските си мъки и магарешко неподчинение що се отнася до научаването , изучаването камоли говоренето на друг език освен техния роден! Английски в Кастилската люлка се говори само и единствено(дори не съм много сигурна) и то в ограничени количества по летищата, в по- големите хотели в Мадрид( и само в Мадрид) и в някои части по протежение на Средиземноморската плажна ивица. В това отношение и всъщност като се замисля в доста други са ненадминати националисти. Но за това друг път, че мисълта ми започва да се разводнява.

И като пълна псевдо-патриотка се радвам аз на снега до колене и минусовите температури защото видиш ли, ми напомнят за България. Обаче като казвам до колене имам предвид едни 50см-ови преспи подсилени с леко прехвърчащ снежец който ти образува ледена коричка по косата. Обаче аз съм твърда! Стискам нос да не потече и подухвам леко на премръзналите си ръце , като все още генерирам положително мислене без да имам и представа какво ме чака през следващите оставащи дни. Гледам хората, радвам се на украсените улици и си предствавям запалени свещи и коледна маса док

ато немския гали слуха ми. Идилия.

3 ден. Голям и красив град, радва окото и егото на пътуващия. Времето продължи да е лошо , но това никак не попречи на нашите разходки. И въпреки, че се връщахме уморени , замръзнали и солени със съсипани обувки след 2 часа отново бяхме готови да излезем. Посетихме повечето големи търговски центрове или "mall"-ове, тези които бяха в центъра защото градът е доста големичък и ти трябва около 2 часа за да стигнеш от единя край до другия с прочутия Schwebebahn (Швебебан) който се движи доста бързичко за нашите стандарти. Представлява нещо като влакче на една релса, която релса е поставена отгоре и влакчето фактически виси. Абе немска прецизност бих казала. Удобно и бързо средство за придвижване, сигурна съм че е и също толкова сигурно, но аз се препотих точно 2 пъти преди да сляза. Защото може би за ефект целия маршрут на влакчето преминава над реката..клатейки се! Съоръжението е единствено по рода си може би в цял свят.Построено е от Хитлер, за да наблюдава работниците си по време на работа.Сигурни источници говорят, че е било част от немската конспиративна система. Посетихме центрове като Rathaus Galerie(Ратхаус Галери), City Arkaden(Сити Аркаден), центъра на града Кarlsplatz на който се намира административната сграда със златния петел.

Градът беше доста чистичък както подозирам и останалата част на Германия, градския транспорт супер убоден и точен. Големи иглолистни паркове и детски площадки които сега бяха покрити със дебел снежен килим. Нощния живот..живот ли бе да го опишеш! Апропо навсякъде се пуши освен в ресторанти и хранителни заведения, също така можеш съвсем спокойно да си лепнеш глоба от порядъка на 50-100€ за изхвърлен фас или пикаене на обществено място. Което както в БГ , така и Испания си е цяла традиция , но ние бягаме бързо така че няма опасност да ни глобят. Както във всеки голям европейски град си има определена зона населена с дискотеки и клубове както и с тъмни балкански обекти като нас. Подозирам също , че както нормалния така и подземния свят процъфтява тъй като попаднахме на "сладкари" както ги наричат там, предлагайки ни стоката си.

Разходихме се по главната улица Gathe пълна със симпатични малки кафета и закусвални , повечето за жалост турски дюнери. Другото нещо направило ми голямо впечатление беше точно това, 1/3 от жителите са турски и пакистански емигранти. Почти всеки трети говореше турски, а жените им не спряха да се мъкнат с тумби деца по ъглите на улиците. Дори дочух БГ разговор в една пробна. Доколкото ми казаха немци не са много благоприятно настроени към външни лица особено с желание за по дългосрочно оставане. Легалното жителство там е голям проблем , но пък работата на черно процъфтява. Документи също не се раздават на сулио и пулио както в Испания, явно на хората там им е писнало. И как не турскоговорящи ми напомнят само на едно- мизерия , корупция, криминални проявления. Голяма съм снобарка напоследък :))

Цените са напълно поносими що се отнася до храна, електроуреди и високи технологий, дори евтини. Друг е въпроса с дрехите и обувките, марките си държат цените. Посетих бутици като Zara, Triumph, Only, H&M и Vero Moda всичко беше поносимо да не говорим, че хванах намаленията от 70% Но пък голямо желание имах да хвана пазара та да напазарувам и аз като белите хора, жалко че валеше много сняг и беше 25-ти :))

Празниците прекарахме на топло с домашна трапеза, много смях и положителни емоций.

Почивката беше неочаквано благоприятна благодарение на домакините които се постараха повече от очакваното.Макар физически да се върнахме още по уморени , пложителните страни бяха доста повече от отрицателните. Горещо Ви препоръчвам когато следващата Коледа имате няколко дни на разположение и мислите да отскочите за глътка свеж въздух, това да е снежна Германия с мирис на канелени сладки , борови иглички и пиво Cronenberg.

Честита Нова Година!

2011-01-03T09:09:00.000+01:00

Да ни е честита , плодовита права и корава!

Нека е по-добра от предишната!

Нека е пълна със здраве и късмет!

Нека всеки намери това което търси и постигне каквото пожелае!

Всичко започнато, да носи успех!

Здраве , сила и надежда.

Както на новороденото се радват всички, така и ние се радваме на Новата Година.Очакваме от нея да е здрава, да ни радва с успехите си.Знаем , че ще има и неприятни моменти, но те са част от израстването.Надяваме се да расте с пълна сила, да ни награди за труда който сме положили.И се надяваме да е такава, каквато винаги сме мечтали да е!

Бог да е с нас!

16.11.2010

2010-11-16T10:08:00.000+01:00

Пак 16, пак Ноември.

Чудесен ден, ако се направим естествено на приятно разсеяни и не обърнем внимание на вледеняващия студ! И все пак, мижавите слънчеви лъчички излизащи изпод оловното небе ме радват. Днес е рожденият ми ден! Седя и гледам тъпо , чудя се как по дяволите дойде толкова бързо!? Сякаш вчера пишех миналогодишния пост и си избирах нет торта
(оная с големия свещник http://dodi-azilitovakoetonemogadabuda.blogspot.com/2009/11/1611-2009.html :))))))) Като цяло годината беше някво подобие на “готино лято“, насилствени усмивки, смях, настроение и съвсем никакви “незабравими моменти“. Нали се сещате, от онези дето се снимат и после като погледнеш снимката ти става еднооууу...
Но какво да се прави, годинките минават а ние оставаме с летните снимки. Порстнах, израстнах..и се окосмих с още една годинка. Верно , че нещата не са баш както преди но всичко си има добра страна и депилатор! Някой ще се изкаже сега, че това са най- хубавите години даммм верно. Ма всеки си има идея за това какви и кога са тези години, и честно да ви кажа..никога няма съвпадение..логично. Не че се оплаквам сега..мнее , ама някак много бързо се случиха нещата. Що не минаваха така когато се ставах рано за даскало, излизаха ми пъпки, косми и секва друга гад по непорочното телце. Нямах свой собствен кеш и не ме пускаха след 00.00 навън?! Ако питах брат ми, щеше да ми даде може би на-логичния отговор “щото требва да ти е гадно“ :)))

Еми гадно ми е! Явно тва е природен закон. Ма ебем ти и природни закони щом след всеки успех идва крах. Пък бил той и емоционален.

Инче се чувствам прекрасно да ви кажа. Имам всичко което съм поискала, сили и хъс за да поискам още толкова , че даже и да си го доставя пред вратата дет се казва. Абее..чак ми излиза положителна енергия изпод ...полата :)) Естествено , че ми се ще да се бях циментирала на 20-те или 22-те, кой не би искал. Но колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че всъщност предпочитам бавния бяг. Усещам се помъдряла, усещам че съм точно това което трябва и искам да съм и не бих го заменила за нищо друго, усещам че ако поискам..бих свалила света в краката си!

И това усещане мили мои, не би могло да се замени и с най-благополучното безвремие.

Всяко нещо има своя момент, своя час. Разбирам го едва сега и знам , че този е моят.

Честито на всички рожденници и Скорпиончета, и знайте че за да надбягате себе си, трябва да тичате след мечтите си.

За шоколада и секса..

2010-10-18T12:05:00.001+02:00

Леко потрепване на клепачите.Под тях очните ябълки рисуват спирали топлина.Ръбчетата на миглите драскат приятно. Устните се разтварят, сетивата се отпускат.Рецепторите са на път да регистрират една от най-големите дози произведен Ендорфин.

Удоволствие в най-чист вид, приятно дразнене на всеки изострен нерв.

Шоколад или секс?

Огледалце, огледалце..

2010-10-04T12:10:00.003+02:00

Колко са хората по света харесващи това което виждат в огледалото?

А тези които искат да променят нещо в себе си?

А другите които се опитват всячески да скрият, покрият,замаскират и гримират неуспеха от лош ген или гротескната същност на природните си дадености?

10% или 15% ?Не мили мои, цели 33%! Разбира се, цифрата не буди ентусиазъм така

погледната.Защото ..какво са едни мизерни 33% от респектиращите 100%. Но ако сега кажа ,че това са има няма ..всеки 3 който познавате нещата ще придобият може би , реална форма.И сега някой ще каже, че това не е толкова важно.Че хората имат право да не се харесват,че има много по-голям процент изоставени деца, малолетни наркомани, абортиращи ученички и какви ли още не непомазани от съдбата.И този някой ще бъде прав! Но аз също ще бъда , ако поне малко променя отношението на хората към тоя проблем.Защото едно е да не се харесваш, и съвсем друго да предприемеш някаква мярка срещу това.Замислял ли се е някой, колко са хората (мъже и жени) умиращи всяка година от следоперативни усложнения , заради козметичните процедури на които се подлагат?Коло са тези осакатени от немарливи доктори и некачествена работа на родни и световни светила?Със сигурност поне тройно над 33% на нехаресващите се.Да не говорим за милионите подлагащи се ежедневно на безполезни и безмислени диети.Комплексирани млади хора живеещи с единствената комерсиална мисъл , да се харесат на някого.Няма да зачеквам темата за умиращите от последиците на тези диети..защото ще стане грозно.Всички вече сме запознати с Булимията и Анорексията, за жалост.Та..мисълта ми беше за грозната страна на нещата, така да се каже.За това, че самочувствието е главния проблем на глава от населението, но поради невзрачноста на проблема на фона на целия останал цирк не се говори ..много по темата.

А какво е един народ без самочувствие? Рицар без броня.
Не искам да оставате с впечатлението, че съм против етично изглеждащите дами и господа.Напротив, именно красотата ще спаси света е казал Достоевски, но на каква цена?Всичко в тоя живот трябва и има граница , храненето, спортуването, пиенето, спането ..без секса естествено. :)) Подържането на здравословна форма е жизнено важно, както за тялото така и за самочувствието.Всеки човек има определен лимит за добре изглеждаща фигура.Съобразен с височина, телосложение и възраст.Най-важното нещо в цялата работа е именно здравословното състояние, не се заблуждавайте с това , че 1 седмица глад е равна на 7 изгубени килограма.Напротив, тая седмица глад е равна на унищожен имунитет поради липсата на хранителни вещества, уникална възможност да си лепнете я някой Хепатит , я някоя вирусна Туберкулоза.Плюс 4-5 килца от ефекта йо-йо който несъмнено ще получите след толкова време на истезание над тялото си.Двете ябълки които ще изядете ще ви излязат през носа със сигурност.За това мили мои сладки дами (и господа) запомнете , че килограми се свалят с акъл, не с глад!

Ето и няколко съвета преди да започнете каквото и да е самоунищожение.

Разучете и се запознайте с диетата до минимум.
Пребойте плюсовете и минусите й.
Поискайте мнение от достатъчно квалифициран човек (не от леля ви Ваня , нито от 13г. ви братовчедка)
Бъдете наясно с това как искате да изглеждате съобразено със здравословното ви състояние в момента и физическите ви стойности.
Помислете трезво дали изобщо имате нужда да започвате!

Тук ще ви постна една примерна диета базираща се именно на гореспоменатите съвети и на притегателната сила на Луната.
Това е може би най-здравословния начин за сваляне на килограми без излишни тормозения над психиката ви.Съществува от има няма едно хилядолетие, с чудесен ефект и полезно действие.Каквато и всъщност да е, поне се постарайте да е логически адекватна.А точно тази е практикувана с успех дори и от мен.

Лунна Диеата

Практикува се 1 до 4 пъти месечно през определен интервал от време, лунните фази, като денят за глад е само 1,другите 3 фази са за балансирано хранене.
Фазите са 4 , но по предпочитани са тези с голям интензитет на привличане или Пълна луна и Нова луна, Последна четвърт и Първа четвърт принципно се правят по желание , но по време на тях не се гладува, само се съобразява храната.
Продължителноста й е 25 часа, и нито минута повече.
Не е препоръчително да се прави повече от 1 път месечно!!!!
Идеята е да се изчистят токсините от тялото, не да се побъркате от глад.
Не очаквайте чудеса, диетата се прави поне 2 -3 месеца за да има ефект от поне 3 свалени кг.Важно е да не се злоупотребява.
По време на 25 часовото гладуване са позволени всички течности като вода, чай, сокове дори прясно мляко до 2 чаши.
Заблуда е , че се свалят килограми на поразия и че се гладува 3 дни.

ВНИМАНИЕ! Почти във всички български сайтове диетата е преиначена и грешна!
Не се подлъгвайте по разните прикрепени към нея менюта за разделно хранене.Единствената вярна с оригинала е тази http://news.fashion.bg/article/3550/32/lunna-dieta-lunen-kalendar-2010-otslabvane заедно с верните часове за България.Следете фазите на луната и точния час иначе няма смисъл.

Успех и запомнете , че за да ни хареса някой , трябва първо сами да се харесаме.
Апропо..не тормозете тялото си, защото то ще ви отвърне със същото!

Антиохия

2010-09-27T10:48:00.000+02:00

Погледнах през шпионката на вратата и я видях да се навежда спокойно да постави малка жълта бележка в работната обувка.

Името и беше Сибирия ..или Сиберия, вече не си спомням а това на мъжа й Димитриус.Говореха странен руско-унгарски диалект , но не приличаха на руснаци,само на северняци.Косата и падаше по здрав закръглен гръб бяло руса.Беше набита силна жена с порцеланена кожа.Интересното беше , че всеки в семейството имаше особени черти.Никой не приличаше на другия,сякаш бяха събрани от различни места без роднинска връзка и без естествената подобаваща прилика.Мъжът беше тъмен с черни пригладени коси и още по-черни очи.Две деца,момиче и момче приблизително на около 15-18 години.Момичето беше приятно същество с виолетови очи и супер модерни дрехи с вамп намек, цялата блестеше във фини верижки и пиърсинги.За момчето нямам ярък спомен знам само ,че ми харесваше.

“ Обувките не отвън в коридора.Молим да ги приберете ,....

Друсена Сибирия и Друсен Димитриус.“

Нататък ми се губи.Когато отворих вратата да погледна бележката ,направо се вледених.Първото което видях не беше съдържанието, а буквите.Всичко беше изписано с равни малки правилни букви на чист славянски.А бяхме в Испания.. те не знаеха че сме българи..или знаеха?Но те определено не можеха да знаят български .Чувах ги как си говорят на своя език, друг път на испански но никога на български.Второто нещо което ме порази бяха титлите пред имената тея хора като че да излизаха от няква приказка.Какво щеше да рече това Друсен?? И всичко това се случва в нормална испанска кооперация 2010 година!?И двете семейства бяхме емигранти, често се случваше да се засечем по коридорите.Поздрав, кимване това беше никога повече.Вдигнах очи от бележката и срещнах виолетовия поглед върху ми.Само след миг бях седнала като в унес на собственото си легло заобиколена от цялото семейство Странни плюс още техни роднини..или подчинени.Пред мен стояха двама трима прекрасни мъже , всичките високи и красиви с едри рамене и големи ръце.Едните светлокоси богове а другите тъмни демони.Но имаше нещо в погледа им което ме притисни всички бяха необичайно тихи ,сякаш се движеха по въздуха.Погледнеха ли госпожа Странна или някого от семейството погледа им се изпълваше с покорство,необичайно покорство.Така се гледаха само внуци и деди или младите по-старите.Бях като в мъгла а до мен малка ръка стискаше стара книга.Пъхна я в ръцете ми и ме прегърна, лилавеещ поглед сякаш ми казваше ..чети.Очите ми виждаха едно единствено нещо, заглавието.Не можех да отлепя поглед от него, сякаш беше най-важното нещо в живота ми. С големи старовремски букви пишеше..Антиохия.

Естествено тогава се събудих а някой звънеше на вратата.

Прогноза:дъжд

2010-09-02T09:21:00.000+02:00

Обичам да вали.Обичам да усещам студените капчици по лицето си.Обичам как косата ми става на меки къдрици под топлата влага.

Въобще, дъжда е една от най-красивите природни стихий или поне на мен така ми се струва.Харесва ми мириса на чисто след поредния порой.Дъжда има дори цвят.Когато нещо ми тежи е тъжносин, но когато ми е спокойно придобива един прекрасен гълъбовосив цвят.Когато обичам..е силен.А вятъра го разлива като течна дантела по лица и улици.Мек диван и книга,голям прозорец.Някога прабаба ми казваше...“това са сълзите на девата, които мият греховете на звездите..„ не я разбирах, и сега не мога.Разказваше за диви коне свободно галопиращи из ронлива като захар земя.За самодиви сплитащи буйните им гриви вечер до реката.Разбирасе това..преди да умре.Слушахме я слисани и незнаехме дали да вярваме или да се насладим на приказката.А дъжда си вали..

Плъзгайки се по стъклото капките кристал рисуват картини.Момиче и момче.Прегърнали целия свят,събрали го в шепи.Подгизнали дрехи и мокра кожа, светлина стичаща се по косите и лицето.

Улицата била частна..

2010-08-18T08:15:00.004+02:00

А беше иначе такъв хубав ден..

Тъкмо почивката свърши,птичките пеят,чак се бях затъжила за работа.Прекрасно време, топло и приятно като леген с хладка вода в който си потопил крака или като глътка хладко прясно мляко преминаваща по сухото ти гърло.Идилия.

Обаче както съм се убедила неколкократно в краткия си 23-годишен живот, винаги има някой който да ..усере положението както се казва.Кратко и точно пояснение за ситуаций породени от иначе културни ..на вид, хора.Точно в тоя сублимен момент в паметта ми изникват изрази, картини, думи и..действия от най-долен селскодив тип.Такива, че сигурна съм чак на чиче ти Пуйо родом от Стърчипатка ще му се свият ушите на панделка ако ги чуе ..камоли види.Но, вместо да дигам пара за оня дет духа..ще ви говоря за ЗЛОБАТА.Абсилютно* съм сигурна , че поне 68,97% са срещали тая твар някъде някога и са си казвали..е сега ти ебах майката!Често се среща в чист вид,добита само и единствено от крехките чувства на младо говедо вързано на полето при 40 градуса.Среща се естествено и под формата на гнусен слузест червей, препикан от куче с хепатит ,виреещ в ония там 400 гр.мускул изтласкващ кръв.Няма сега да пояснявам и изяснявам от какъв аджаба вид са тея мити персони, но да знаете , че никой не е застрахован!Познават се по блясъка в очите..ама не оня дето си мислите, а другия неоправдания.Те са нахални, нахакани, често са грозни ама носа им с лайняна пръчка не мож го достигна.Лицемерието им е втора природа така че ако ти кажат..леле ква ти е хубава ..колата, това придружено от 24 каратова усмивка на която даже Джим Кери би завидял, да знаете че ви очакват неприятности.Или поне моменти в който ще ви се иска ръцете ви да са механични чукове.Но, реално погледнато тея мити персони не са баш виновни за тва дето се спотайва в тях.Щото злобата да ви кажа си е от време оногова, и избира душиците на простия ненапредничав човечец.Това са душици в който няма кой знае кво за показване, да не кажа нищо.За това тя там се настанява безпрепядствно, без задръжки и заплаха от късно появила се СЪВЕСТ.За това мили мой,внимавайте много..какво си купувате! Вашия икономически , логически, дори културен напредък може да завъди тая сгад (нещо средно между сган и гад)в нищо неподозиращите гърди на ваш приятел, колега, близък..или не толкова близък човечец, и да ви отврати и огорчи за остатъка от съвместните ви отношения!

За едното място за паркиране..

Акана..kiss me!

2010-07-15T10:20:00.012+02:00

Приятелството - рефлекс!

Спонтанна целувка - рефлекс!

Защо се усмихват делфините - рефлекс!

Да обичаш друго човешко същество - рефлекс!

Приказка за лека нощ..

2010-06-07T18:47:00.012+02:00

1. Пепеляшка Метлатa

2. Червената прашчица

3. Снежанка общатa

4. Рапунцел Бразилската кола маска

Ура за наш*те мацки!

Съвременен вариант на златните ни момичета.

Алоууу..кой е?

2010-05-04T12:55:00.002+02:00

Здравейте, и добре дошли на горещата линия за умствено болни.

1. Ако сте вманиачено-убедителен натиснете 1 многократно.

2. Ако сте зависим от други хора, помолете някой да натисне 2 вместо вас.

3. Ако страдате от раздвоение на личността натиснете 3 и 4.

4. Ако сте параноичен, ние знаем кой сте и какво искате.Не затваряйте за да можем да проследим обаждането!

5. Ако сте шизофреник слушайте внимателно и тих глас ще Ви съобщи кой бутон да натиснете.

6. Ако сте в маниакална депресия няма значение кой бутон ще натиснете, никой няма да Ви отговори.

7. Ако сте с нервно разсройство, натискайте всички копчета , докато не Ви отговори оператор.

8. Ако имате амнезия, натиснете 8 и издиктувайте името и адреса си, телефонния си номер, рождената си дата, номера на социалната си осигуровка и моминското име на майка си.

9. Ако имате посттравматичен стрес, б-а-в-н-о и в-н-и-м-а-т-е-л-н-о натиснете 000.

10. Ако имате биполярно разстройство, моля оставете съобщение след сигнала или преди сигнала или след сигнала. Моля изчакайте сигнала!

11. Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9 .Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.

12. Ако имате ниско самочувствие, моля затворете. Всички оператори са прекалено заети за да говорят с Вас.

13. Ако СТЕ БЛОНДИНКА - ЗА БОГА, НЕ НАТИСКАЙТЕ бутони, за да не прецакате нещо

BG Kодекс

2010-04-27T09:55:00.003+02:00

1. Haй-мpaзим дa миcлим.
2. Koгa ми ce пpиpaбoти ceдaм и чeкaм да минe.
3. Koгa cъм глaдeн нe ми ce paбoти. Koгa ce нapучaм ми ce пpecпи.
4. Питaт мe кaквo мoжeш дa paбoтиш?
- Moa дa кoпaм.
- Дpугo?
- E, пa мoa и дa нe кoпaм.
5. Я чe cи зaпaлим къщaтa, тa дa изгopи нa Bутe плeвнятa.
6. Я нe caкaм нa мeн дa e дoбpe. Я caкaм нa Bутe дa му e злe.
7. Hикoгa нe мoгaт ми плaтят тoлкoвa мaлкo, кoлкo я cъм изpaбoтил.
8. Hикoгa нeмa дa мe ocъдят тoлкoвa, кoлкo я cъм кpaл.
9. И пo дeceт лeвa дa нaпpaвят бeнзинa, я пaк чe cи кapaм кoлaтa: и бeз пapи дa e - пaк чe гo кpaднeм.
10. И caм дa cъм у тpaмвaйo, пaк чe ce бутaм.
11. И caм дa cъм нa oпaшкo, пaк чe ce пpepeдим.
12. Haй-oбичaм дa cъм змия - eм cи лeжим, eм cи oдим.
13. И caм дa cъм нa ocтpoвa, я пaк чe ce зaгpaдим.
14. Я нe пoмним кpъчмapo дa имa дa ми дaвa нeщo.
15. Я нe пoмним дa имaлo дeн дa ми ce e paбoтилo и дa нe ми ce e пилo.
16. Ha paбoтa дa cи пoчинeм. Чe cи гo oтpaбoтим в къщи.
17. Oт дeкa дa cи въpтим гъзo, oн пaк чe cи e oтзaд.
18. Kaкви бeeмe - кaкви cтaнaaмe.
19. Oти дa ce кocим, кaтo чe ми минe.
20. Oни ми плaщaтaт кoлкo дa нe умpeм aмa я paбoтим кoлкo дa нe зacпим.
21. Kaквo e зaкoнo?
Зaкoнo e тecнa вpaтa у шиpoкo пoлe. Caмo улaвитe минувaт у нeгo.
22. - Kaк cи Haнe?
- Дoбpe cъм. Teбe яд ли тe e?
23.- Bутe oти кoпaш ceднaл?
- Oти oпитax лeгнaл, aмa нe мoe.

Игрички Мигрички

2010-04-19T08:39:00.005+02:00

Ехх..времена, ех нрави.
И тая сутрин не ми се пишеше,от дълго време е така.Дори си обещах , че докато не видя първите напъпили листа,първите пролетни лъчи няма да пиша.Нооо,както всяко нещо в живота и обещанията от инат имат своите изключения.Моето беше "слънцето в очите" на колежката Dr.Watson , поемам щафетата и горко му на следващия. :)

10 неща ,който ме правят щастлива ..

Слънцето.Не разбирам как в Лондон успяват да задържат масовите самоубийства породени от депресивното им време,респект :)
Общуването с приятели.
Чувството да знаеш, че някой те обича такъв какъвто си.
Удовлетворението от добре свършена работа.
Удоволствието някой да ти се усмихне.

Разходките сред шумотевицата на града.

Уютът на дома ми.

Вроденото чувство за душевна естетика.

Споделените мигове.
Прегръдката на любимия преди да заспя.

Така , така..

5 неща, който не знаете за меннн..

Имам фобия от открити пространства,които обожавам принципно.
Да, чревоугоднича си.

Луда съм по плажове..всякакви.
Маниак съм на тема чиста баня..
Плаша се от разкрепостеноста на въображението си.

Щафетата да поемат Блага , и всички прочели последното! :)

http://http//blagab.blogspot.com/

http://blogdrwatson.blogspot.com/

Hurshat ha eucaliptus

2010-04-05T08:51:00.005+02:00

“Евангелие от Юда”
....................

- Колко?
- Тридесет шекела. Отначало се пазаряха за двайсет и пет.
Задалият въпроса се разсмя – гръмко и продължително. Тъкмо когато изглеждаше, че смехът му утихва, на свой ред не издържа събеседникът му и скоро двамата се кикотеха като хлапаци.

- Не виждам ... нищо забавно – едва пое дъх вторият.
- Тогава какво пръхтиш? На мен пък ми е смешно. Значи, векове наред хората се питат каква е цената на живота, и изведнъж няколко самодоволни търбуха решават, че живот средна ръка струва колкото робиня долно качество. И даже преговарят, наглеците. Смешно си е... Не, всъщност по-скоро е жалко.
Лицето на говорещия помръкна и той зарови пръсти в брадата си. Беше рошава и светлокестенява, за разлика от тази на другия тип, която беше добре оформена, възкъса и черна.
- Ще купиш място за гроб с тези пари – заяви дългобрадият. Не беше молба или заповед, а по-скоро констатация, сякаш мястото вече бе предплатено.
- Там ли да те погребем, Рави?
- Не. Нишата ми вече е готова, ти не познаваш човека. Но бездруго няма да ме оставят да почивам. Харесва им да си играят на важни, ала истина ти казвам – след четири дена ти единствен няма да се отречеш от мене.
- Няма да се отрека... Рави.
Мъжете изминаха няколко десетки метра в мълчание. Стефановите порти бяха останали зад гърба им, а току пред тях беше мостчето към уединените градини в подножието на Елеонската планина. Онзи, който вървеше втори, забави ход:
- Бих искал все пак да ми разясниш това, което каза при...
- Ще говорим в градината, малко остана – прекъсна го другият и мина по моста, казвайки през рамо: - Вървим по стъпките на Давид, хъхъ.
Без да се обръща, той навлезе сред дърветата и избра място под една от малкото смокини, близо до брега. Точно там потокът, наречен Кедрон, правеше чупка вляво и това напълно оправдаваше изграждането на мост. Мъжът откачи дисагите от рамото си, седна с подвити крака и потопи тоягата, на която бе носил торбите, до половина в бистрата вода. Някога тук бе имало маслобойна, задвижвана от потока, но климатът си беше казал думата. На практика само два-три месеца годишно рекичката събираше достатъчно сили, за да тече към Мъртво море – през повечето време едва цъцреше, а лятос изсъхваше в поредица малки локви. Но до горещините имаше време: беше пролет и наближаваше Пасха.
- Е, сине Симонов, какво те мъчи? – с познатата крива усмивка запита Учителят. Много добре знаеше.
- Защо аз?
Мъжът седна рязко, сякаш въпросът толкова тежеше, че подкоси краката му. После остави своята торба и затършува в пояса си. Рави го погледна съчувствено. “Най-старият въпрос. Понякога е “Защо на мен?” или “Защо така?”, хъхъ. И аз съм си го задавал...”
- А кой, крайненецо? Те са като овце – ненапразно им говоря с притчи за пастири и стада, тях най-добре разбират. Блейки и маловерци – Петър, Филип, Тома, всичките без Йоан, но той никога не би свършил това, за което те моля. Ти, тринайсети дух, си от друго тесто. Слушаш ме и знаеш откъде идвам.
- Ще ми се да не знаех – отвърна мъжът, като за малко спря да рови в дрехата си. – Идваш от нетленното царство на Оногова, чието име не посмявам да изрека, защото не съм достоен.
- Лъжеш се – твърдо каза брадатият и прокара тоягата си напред-назад. – Време е да научиш и къде отивам. Хвърли един камък в потока.
В краката им имаше хиляди камъчета, но въпреки това – а може би поради това – синът на Симон като че не съумяваше да избере едно. Учителят забеляза, че пръстите му, ровещи из чакъла, трепереха. Накрая метна малък скален трошляк във водата и погледна въпросително.
- Твоят камък потъна.
- А нима може да е другояче??
- В Генисаретското езеро видя, че може.
Учителят избра плоско кремъче и се прицели добре, без да става. “Жабката”, която направи, беше толкова добра, че кремъкът отскочи три-четири пъти над водата и тупна на другия бряг.
- Камъка, който хвърлих, си самият ти, сине Симонов. Ти ще преминеш през реката на времето заедно с мене, за добро или лошо. Това, което ме чака, няма да е леко - но на теб ти е отреден още по-тежък жребий, защото ще жертваш тялото, което ме облича.
Ученикът беше извадил пергамент, за да си записва важното от разговора, както обикновено. Правеше го без оглед на факта, че написаното слово не съдържаше дори частица от магнетизма в беседите на Рави – предпочиташе да ги има черно на бяло, понеже бе установил, че всеки помни различно и май чува различно. Неслучайно Учителят казваше “Блажени безписмените, защото те ме слушат със сърцето, а не с ръцете си”. Въпреки това той не се противеше да драскат пергамента, докато говори, но сега рече:
- Прибери агнешката кожа и не хаби мастило. Искаш ли да минеш на отвъдния бряг, не си губи времето с това. И на двама ни не остава много...
- Какво искаш да кажеш?
Рави схвана, че е допуснал грешка и реши да не задълбава в нея, като се престори на неудържимо привлечен от издължените сенки на дърветата в градината. За втори път през този ден въздухът между клоните излъчваше алено сияние, но сега за него не беше отговорна утринната светлина, а червения покров на залеза.
- Какво имаш предвид, Учителю? – повтори чернобрадият.
- Не ни остава много време заедно – неловко каза Учителят. После с едно движение обърна дисагите си направо на земята и захвана да подрежда съдържанието им върху тях, използвайки ги за покривка.
Отново настъпи мълчание: синът на Симон чакаше приготовленията да завършат и си играеше с крайчето на пергамента, а сътрапезникът му грижливо извади две чаши, сложени една в друга, и ги постави на средата на покривката. Освен тях имаше само малко мехче с вино, сирене в кърпа и няколко питки безквасен хляб.
- Рави, не е ли рано за този хляб? Пасха е след ...
- Ти постави мая в нощвите, значи не е рано. Хлябът ще втасва три дена, а аз ти го давам още сега – тихо каза Учителят. Бен-Симон повдигна рамене и остави пергамента в скута си: когато Рави навлезеше в такава фаза, лично той не разбираше нищичко от думите му – което беше абсурдно, защото според самия Рави Крайненецът беше най-добрия му ученик.
- Дай ми ножа си.
Мъжът с късата брада потръпна от някакво предчувствие. Острието лежеше в дланта му, и понеже Учителят се забави да го вземе, по него заиграха отблясъците на водата, примесени с кървавата багра на изчезващото слънце.
Рави напълни едната чаша с вино, стана от мястото си и гребна с втората чаша вода от потока. Симоновия син гледаше като хипнотизиран как след това Учителят взема ножа от покривката, минава с него по дланта си и я навежда над чашата с вино.
- Ама какво ... – с пресъхнало гърло изломоти той. В чашата капеше кръв – ту мъничко, ту по-силно, в съзвучие с тласъците от сърцето на Рави. - ...правиш ...
- Пийни. Това е кръвта на Ситовото коляно, и като отпиеш от нея, ставаш мой брат. Пий без страх, защото само на тебе я давам.
Чернобрадият мъж клатеше глава с изненада и погнуса, ала очите на Рави го гледаха неотстъпно и под пламъка на тези очи той надигна чашата. Зъбите му тракаха по ръба й.
- Хапни – Учителят му подаде малко от една безквасна питка, твърда като гьон. Единственият начин да преглътнеш нещо такова бе да го прокарваш с вино.
- Нне съм гладен – синът на Симон всячески опитваше да избегне това ново светотатство. До Пасха имаше цели четири дни, за Бога!
- Не ти казвам да се нахраниш, а да хапнеш. За хляба си хората вършат всички познати грехове - и още някои, които си измислят сами - но този хляб е чист. Получен е с милосърдие и ти го давам с милосърдие, за да те очисти от греха на Каин.
Действително, по парчето хляб нямаше следи от кръв. Това се видя толкова странно на ученика, че съвсем забрави възможността да му е било подадено от другата ръка на Рави. А самият той стисна левицата си в юмрук, за да намали кръвотечението, и отпи спокойно от чашата вода, която си беше налял.
- Защо не пиеш вино? Защо не ядеш с мен??
- Няма да пия от плода на лозата до времето на очищението. – неясно каза Учителят. – Но нищо не ми пречи да ям.
Между мъжете отново се възцари тишина. Дългобрадият се хранеше, ученикът му повече пиеше – докато мехът се изпразни и не се наложи да гребе от рекичката, както Рави преди малко.
Слънцето залезе. Върху безоблачното пролетно небе се показаха хиляди звезди, досущ като дупчиците в тъмен плат, обърнат към светлината. Оставаха четири дни до новолунието, и тънкият сърп на луната правеше звездното везмо да изглежда още по-богато.
- Учителю, нима сега съм един от твоя род и наистина ще бъда заедно с тебе в нетленното царство?
Мъжът не можеше да забрави странната напитка отпреди малко. Ако трябваше да бъде честен пред себе си, попита това само за да наруши мълчанието и да се отвлече от мисълта, която го гнетеше.
- По един или друг начин винаги, когато стане дума за мене, ще се сещат за теб. Но не, няма да пребъдеш. И ти, и разбойника, който в момента си изработва наказанието.
“??”
- Ти каза, че през реката на времето ще преминем ...
- Знам какво съм казал – Рави дъвчеше коравия хляб и брадата му смешно мърдаше насам-натам. – Вярваш ли в мен?
- Доколкото съм способен – искрено каза ученикът.
- Ето, виждаш ли, тъкмо това исках да разбереш. Май само ти от всички можеш. В каквото и да вярва, човекът си остава човек, и по тази причина онези, които крещяха “Осанна!” няма да се спасят, да живеят вечно и каквото още там ги баламосват нашите. Ще пребъдат само ако служат на Бога в себе си ... ако открият Бог в себе си.
Синът на Симон изстина. Цял живот беше претърсвал бездните на душата си и най-ценното, което бе открил, не беше Бог, по-скоро неговата противоположност. Оказваше се, че точно така трябва да бъде, а чашата и хлябът преди малко снемаха вината от плещите му. Но не отговаряха на въпроса.
- Какво излиза – онова, което правим тук, е без значение, стига да ни идва отвътре?? Светът ще рухне, ако е вярно!
- Светът е вечен и, както виждаш, си стои. Затова не се подлъгвай по златните окови на Йалдабаот, който е Саклас Безумния, който е Самаел Слепеца – това, че са от злато, не ги превръща в гривни. Истинският свят настъпва, когато снемеш тези вериги.
Учителят отпусна лявата си ръка – случайно или нарочно – така че събеседникът му да може да я види. Въпреки здрача, очите не лъжеха бен-Симон и той потрепери: върху дланта на Рави нямаше нито кръв, нито белег.
- Не тте разбирам...
- Красивото творение, което ни заобикаля, е дело на Йалдабаот Лъвогривия. То е като езерата-миражи в пустинята, които карат прежаднелите хора да се хвърлят сред дюните и да гълтат пясък, докато се задушат. Единственото истинско нещо в този свят е искрата на Бога вътре в нас. Не мога да го обясня по-просто.
- Идваме от нетленното царство ... всички?
- Ама го осъзнават малцина – безпощадно заяви Учителят. – И другите апостоли, жалко, не са между тях.
- Нима проповядват грешно, Рави? Наистина, дори аз не вниквам в думите ти изцяло, но се старая да следвам това, което ми казваш – и даже те продадох на стареите, защото ме накара.
- Грешно? Неее. Те са толкова далече от истината, че пътят им не може да се нарече “грешен”. Издигат името ми като боен пряпорец – още сега! – и тежко́ на хората, ако пряпорецът се развее навсякъде. Защото всеки сам трябва да извърви стъпките обратно, напусне ли Царството веднъж. Колкото до теб, тръбата вече е вдигната и звездата ти свети все по-ярко, така че остави съмненията.
- Учителю, коя е моята звезда?
В небето над Йерусалим се бяха промъкнали няколко облака. Един от тях обгръщаше луната, и освен нея в тъмносивите му пазви блещукаха няколко звезди. Току под месечината имаше друга звезда, малка, ала с необичайно силна светлина. Чернобрадият мъж проследи ръката на Учителя, която сочеше точно към нея.
- Вдигни очи и погледни облака, и луната в него, и звездите наоколо. Тази, която върви пред тях, е твоята звезда.
Ученикът се втренчи в дребната точица и изпита смирението, което усещаше винаги, когато гледаше нощното небе. Намираше се точно където трябва и правеше каквото трябва. Ако това не е единение с Бога, не зная кое е, помисли си той.
- Стана късно. Хайде да тръгваме.
Бен-Симон прибра ножа си, чашите и празните дисаги на Учителя в своята торба и този път мина по моста първи. Рави беше сложил тоягата на раменете си, леко приведен, китките му почиваха върху нея и стъпваше неравномерно, така че Симоновият син все не можеше да влезе в крачка. Ситнещи един до друг, представляваха забавна гледка, на която нямаше кой да се наслади.
И понеже нямаше никой освен тях, никой не забеляза, че двамата мъже хвърлят една-единствена сянка.

Христос воскресе..

Вкус

2010-03-01T16:42:00.000+01:00

Мириса погали настоятелно ноздрите й, и й се стори толкова силен че при следващите пориви за въздух би могъл да пръсне дробовете й.

Аромата на дивите рози с които бе пълна долината изпълваше всяка глътка въздух,всяко вдишване дотолкова, че дрехите на простора й, малката спалня ,кожата и косата й осатавяха впечатлението на парфюм в непознатите.

Поредната гореща нощ.Събуди се цялата в пот и очите и рисуваха картини по тавана,навън луната обагряше дърветата в сребърно.Босите крака усетиха хладния каменен под и с котешки стъпки застанаха на обраслия с бръшлян балкон.Грешната уста се отвори за поредната глътка въздух,начервена и нахална.В далечината плътен баритон огласяше ноща в акомпанимента на китара плачеше и заспиваше,вълната се носеше по гласните струни ту лека и нежна, ту висока и раздираща ги.Звука се сливаше с мириса на цветята за да сътворят поредната нирвана в душата на певеца,и поредната мъка в душата на блудната.В живота на всеки човек има момент в който същия се разкайва за грешките си предишни и настоящи, в нейния живот грешките бяха смисъла, не разкаянието.Изградила бе броня от арогантност върху себе си, кожата й бе от бодли само дето миришеше на рози.Ръцете й не чувстваха нищо друго освен стъклото на кристалните чаши и допира на лакираното цигаре между пръстите си.Сипа поредната доза черен гъст ром в чашата и отпи,отровата се разля по гърлото и навлезе в кръвта.Разливаше се бавно и безвъзвратно както водата се смесва с кръвта,обагри червеното сърце в черна обвивка.Рамото подаде под тежината на поредната мъжка ръка върху му,мисълта запрепуска по черните пътища на душата.Уви, не бе останало нищо .Само горчивия вкус на черния ром пареше по устните.

Мамо..

2010-01-25T17:39:00.000+01:00

Миг..на болка ,радост и смях.

Светът ме тегли навън със топли нежни ръце ме изважда.

Сам, поемам въздух сега опиянен аз крещя, усещам колко съм жив и се раждам.

Мамо родих се!
С твойте сълзи..

Днес, за първи път те разплаквам аз, майчице.
Колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти...

Жив,със кръв от твоята кръв и плът от твоята плът,живот от твоя живот ще живея.

Мамо родих се, с твойте сълзи..

Размисли и страсти

2010-01-13T16:56:00.000+01:00

Прекрасен си.

Отначало не те харесвах толкова,но после...те обикнах.Още едно доказателство , че любовта ако не сляпа е поне леко кривогледа.Като си до мен ме дразниш,ама много.Но пък като те няма полудявам,чудно.Понякога ми се иска да съм сама и да те няма,но точно след 2 часа трескаво търся номера ти.Има много неща които не съм ти казвала, те са скътани дълбоко в душата ми,чакат.Чакат момента когато с тебе ще сме изминали по-голямата част от живота си, и няма да имат значение.Понякога когато спиш и си много изморен, защото работиш много,те гледам.Гледам те и виждам себе си,виждам любовта ти и всичките прекрасни моменти които си ми подарил.Тогава ме обзема чувство на вина,защото не винаги съм това което очакваш и аз го знам.Не е лесно да се живее и общува с мен,прекалено взискателна съм,но ти си търпелив.Обичам когато ме галиш,ръцете ти са гомели и мазолести,ръце на добросърдечен мъж.Сигурно много те дразня с постоянните си претенций,но знам че от обич търпиш.

Виждам останалите и се страхувам да не станем като тях,плаша се от мисълта, че всичко което имаме може да се изгуби.Да потъне в сивото всекидневие,да се стопи с времето и да остане само страха от безвъзвратна самота.Можеби не трябва да ти показвам обичта си, така се чувствам уязвима.Можеби трябва да сме само близки познати.Казват, че любовта трябвала да се доказва, не да се показва.Не мога да спра да те гледам, да докосвам рамената ти с топлите си длани залепнали по кожата ти,а на мен ми е хубаво.Хубаво ми е да те чувставм до себе си, когато притихвам след дълъг ден в прегръдките ти.Хубаво ми е да знам , че си до мен и че ще продължаваш да си там,докато искам и докато трябва.Обещай ми го.

Зимна приказка

2009-12-07T17:03:00.001+01:00

Беше малко след седем вечерта,валеше пухкав бял сняг на парцали. Мокреше разядените павета и трупаше чисти като бебешка пелена преспи върху дърветата и покривите на жилищните блокове от комунистически бетон.Небето тая вечер изглеждаше някак по-дълбоко,дали от снега или от студа, очите и се напълниха със студена влага.Вървеше по празната улица в покрайнините на града и стискаше до болка ръцете си сковани от студ.С бързи крачки се отдалечаваше развявайки полите на многогодишното си палто,реставрирано по разбираеми причини с голямо лилаво декоративно цвете...за да не личи дупката от молец.

В другия край на големия крайбрежен град , в стаята на 5 звездния хотел “Центрино“, една жена оглеждаше перфектния си профил в инкрустирано огледало с изящна дърворезба. Цупеше начервените си устни и се заканваше на козметичката си ,скъпоплатена японска студентка , да престане да й оставя допълнителни в костената чинийка за бисквити.Наближаваше рожденият и ден , и това още повече набръчкваше иначе опънатата кожа между прекрасните черни вежди.Косата и беше с цвета на узряла червена чушка ,прекрасно съчетан с този на леко дръпнатите зелени очи.

Почти беше стигнала до кофата за боклук предшестваща вратата на квартирата й , която намери с толкова усилия.Искаха 2 месеца предплата ,за това решението беше едно-заложната къща.

Вярно , че пръстена беше от пра-баба й,вярно че беше изработка на еврейски златар , със същия дизайн като този на принцеса София някоя си...от Монако, вярно че тя го получи като свадбен подарък и струваше толкова, че се изсмя на бижутера когато и го показа в каталога.Жалкото само беше ,че не можеше да се продаде, понеже беше копие на пръстен “уникат“,а ще по-жалкото беше, че и беше даден с толкова любов ,от жената на която се възхищаваше и обожаваше с обета, тя да го предаде на дъщеричката си Медея в деня на нейната сватба.

Точно завърташе ключа в старата брава с риск да се разпадне,когато чу гласа му.Не го очакваше тая вечер , нито в следващите седмици,но той беше тук а това означаваше само едно-има оферта.

Кристоф и беше чичо по майчина линия, стар похотливец със страст към всичко блестящо , рядко и скъпо,беше като гарга.Миналата пролет го беше срещнала на традицинонния панаир в града, тогава още не се и предполагаше ,че мъжът на живота й , бащата на децата й, упората й ,беше напът да се разболее от малко позната болест на белия дроб, и да се стопи за 6 месеца

Не предполагаше , че ще и се наложи да продаде дрехите и обувките си за храна,или че ще живее в порутена стара сграда с опасност да я затрупа тавана докато спи.Не предполагаше , че децата й ще я успокояват в моменти на пълна депресия и отчаяние, нито че те ще приемат загубата така добре и с поглед пълен с надежда..точно такъв какъвто тя безвъзвратно бе загубила.

Та още тогва старият колекционер беше забелязал бижуто на пръста й ,очите му пробляскваха като диаманти докато и предлагаше оферти за него, и ето днес му се отдаде можеби перфектната възможност да задоволи алчната си душа.

На вратата се почука леко, тих глас, хлопване и усмивка.
43 годишният мъж облечен в скъпарски костюм седеше в креслото си , и се усмихваше доволно, току що му съобщиха очакваната от месеци новина.Не го влечеше колекционерство и други такива инициативи свързани с “гълтането на пари“както той ги наричаше .Беше самодоволен тип с незаслужено наследство и новобогаташки наченки.Отрепка с късмет.

Сега беше набелязал поредната жертва на машинацийте си, а именно червенокосата глупачка , и внучка на един от многоуважаваните петролни босове Димитрий Инев.С женитбата си за нея смяташе да увеличи парите и вероятноста за сродяване с една от старите синекръви фамилий.Оставаше му съвсем малко до изпълнението на пъклените му планове,но естествено стария не беше глупак и веднага щом разбра за поредната любовна афера на леконравната си внучка, нареди безкомпромисно разузнаване на семейството му до девето коляно.И въпреки смрадливите ризи на нововъведения, все пак се примири,не можеше да устои на един зелен поглед за който даваше мило и драго.

За да направи впечатление, търсеше нещо изящно и рядко, подходящо за пръста на една дама, нещо което да затвори устата на сюрията благородници подритващи го на всяка крачка.Потъркваше мерзавски ръцете си.

Сви пешовете на палтото си , тръгна към ъгъла който образуваше блока с една барака, запали предложената й цигара и се приготви да слуша.Кристоф започна отдалеч ,и макар да беше тъмно тя виждаше старческия похотлив пламък в очите му.Наведе се към нея толкова , че усети дъха му на престаряло сирене.Говореше, а от устата му не излизаха думи, или тя не ги чуваше.Очите й се насълзиха , а покрай ушите и пробягваха мръсни изрази, пълни с тегава смърдяща простота.Думи подигравателни и леки, оставящи изгарящи следи по душата й , думи излезли от най-мръсната част на едно човешко съзнание пропити със жлъч, обида и перверзна голота.И все пак го съжали, остави го да се изкаже и с една дума прекрати еротичния монолог.Разпита го за цената, за клиента и за времето в което може да и се достави цялата сума.Снегът валеше все така тихо и необезпокоявано, сякаш времето беше спряло ,не минаваше никой, дори хлапетата от сроежа не се показваха за да разменят перверзни реплики по нейн адрес .

Амелия затвори вратата с трясък .По коридора се чуваха отдалечаващите и токове и поздравяващият я на всяка крачка персонал на хотела.Вървеше с високо вдигната глава , в погледа и се четеше надменна досада към всичко и всеки,подчиняваше прислугата само с едно движение на тънките изящни пръсти, унижаваше и обиждаше без причина.Не веднъж беше разплаквала младите момичета несвикнали на неизбежните й груби подвиквания .Критикуваше свичко живо , и макар да нямаше и мнение по някой въпроси се месеше безнаказано във политика, светски събития и мероприатия от всякакъв вид.Деспотична във всяко отношение, тя беше луда по новото попълнение в класите, сега нейн годеник.Подхождаха си неимоверно, с едната разлика , че той имаше малко мозък , макар и слабо еволюирал в главата си.Последната и страст обаче бяха бижутата уникати, и не се спираше пред нищо за да си достави желаната стока, буквално пред нищо.

Цепениците в малката чугунена печка пращяха весело,стопли ръцете си и съблече дрехите замръзнали върху крехкото и тяло.Стаята представляваше квадрат с размери на килер.Имаше легло с две ниши в стената, маса за храна с три разкривени стола,висок шкаф с полици и телевизор.Единствено него не й даваше душа да продаде,децата се занимаваха цял ден с него,сега когато не ходеха на училище и не можеше да си позволи някой да ги гледа, той беше много ценен.Те спяха завити с меко кашмирено одеяло, гротескно на цялостната мизерия , беше от един отминал живот.На масата имаше тенджера с храна, недостатъчна разбира се за всички, и тая вечер нямаше да вечеря. Свали пробитите кожени ботуши и легна на продънения диван,в стаята стана тихо и тъмно , след около час температурите паднаха и дъха й оставяше отявлени следи във въздуха.

През пролуката на пердето виждаше навън,снегът продължаваше да се сипе все така леко.Затвори очи и сякаш в просъница се възнесе нагоре,полетя над стаята, над стария блок, над квартала.Не чувстваше вече нищо,отминаха глада и студа,дори мъката която стягаше сърцето и с желязна халка се отпусна.Сякаш две ръце я подкрепяха и повдигаха нагоре и нагоре,беше и леко и спокойно.Опита се да протегне ръце още нагоре, но нещо я дръпна с пълна сила за краката ,очите и се насълзиха до толкова , че капеха горещи капки върху голото и рамо.Зарева с пълно гърло и полетя надолу към стаята в която спяха децата й, едва сега осъзна за какво се бе върнала.Погледна мизерното старо легло,масата, почернялата печка,погледна малките бледи личица , през тялото и сякаш премина ток.Отвори сънени очи и погледна през прозореца,снегът си валеше,а тя си беше на същото място върху стария диван, само сълзите се стичаха по лицето й съвсем реални.Отново затвори очи , но този път не заспа.Мислеше за съня си, за това , че всъщност стаята приличаше на душата й.Ако някой поглднеше в очите й съвсем отблизо, щеше да види именно това.Опустошена стая със стари мебели, спомени неспособна да изхвърли,бедна на чувства и оправдания,разнебитена и разпадаща се.И в средата на целия хаос, две прекрасни същества очакващи промяна.

Намираше се в силно осветено помещение в бароков стил.Пищноста не оставаше незабелязана ,но не се и натрапваше.Бармана с бели маншети на ръкавите й предлагаше скъпи питиета със странни имена, поръча само вода.

Роклята и беше в тъмен стоманен цвят,леко поовехтяла.Косата беше свита в непретенциозен кок и въпреки, че палтото с лилаво цвете не се връзваше с тоалета , от нея струеше класа.Осанката й не оставаше незабелязана въпреки наведената глава,с крайчеца на окото забеляза неприятната физиономия на Кристоф да се приближава към нея.След около две минути към тях се запъти двойка прекрасни същества, Амелия Инева и неприятно в последствие същество,наречено Иванович нейн годеник.Прекрасната червенокоса жена облечена в бяла тафтена рокля подаде ръка първа,по лицето и се разля блестяща усмивка, а Иванович се поклони леко с надменна физиономия критикуваща оръфаните върхове на обущата й.

Вече настанени в разкошния салон за хранене, Кристоф се напъваше да вземе думата от бъбривата Амелия, за да се стигне до същината на въпроса.
След още около половин час , Зара вадеше метална кутия за бижута от чантичката си, подаде я на червенокосата ,която след като я отвори събори приборите си на мраморния под от вълнение.Кутията се въртеше през ръцете им като вихър,на малката плюшена възглавничка лежеше масивен пръстен от жълто и бяло злато , формата му наподобяваше овал с големината на монета от 2 рубли, плетеница в сребрист обков описваше цвете с камък в средата, на което листата подкрепяха 4 каратов бледо жълт диамант.Камъка проблясваше в очите им като пръски най-чист шампанено мек огън.Сякаш хиляди огньове бушуваха и поглъщаха дрънкулката, зениците се отвориха алчно сякаш да глътнат всичко.Зара наблюдавше картината със замряло сърце, съзнанието и рисуваше брутални гледки от миналото,как може това бижу да предизвиква такива чувстав у всеки който го видеше?Лицата се изкривяваха в куклени гримаси,устите се отваряха за да изрекат лъжи , последвани от още лъжи, измами, обиди и заплахи.И се започна.Иванович беше основния клиент, предложи и прилична сума. Тъкмо вдигна глава за да се съгласи и жеста и се изтълкува погрешно,червенокосата надхвърли сумата ,а Кристоф извади кърпичка за да избърше потта.Зара повдигна ръка за да я спре , но черевнокосата издивя,сумата стана трикратна.Наглоста на Амелия нямаше граници, гласът и се извиси в залата и стана остър като бръснач, ако можеше щеше да убие Зара с поглед.Нареди на Иванович да изхвърли “мърлата“на улицата където и беше мястото.За една минута залата беше на крака а суматохата зяпачи збутани на метър от масата им.Крисоф вървеше назад с ръце повдигнати в защитна поза,а Зара се отдалечаваше с бързи крачки към вратата с очи преливащи от обида и ярост.Сълзите замъглиха пътя й , но тя тичаше като подгонена от дявола,бягаше от всички.Изумена беше от действието на златото върху хората, от простата алчност и неосъзната зависимост.Стаята в душата й започна да се разпада, тавана се срути, а от стените започна да извира студена ледена вода която потапяше всичко.Мъката стана неимоверно силна , падна на колене в студа и зарови лице в ръцете си,захлипа още по-силно и в този момент усети силен удар в тила,искаше да извика , но гърлото и беше болезнено стиснато.Последното което усети беше познатата миризма на престаряло сирене....

Събуди се подпряна на дънер и с разкъсани дрехи.Местноста и беше позната, малка гора през която се минаваше на път за имението на Кристоф.Кутията я нямаше , нямаше ги и тенекиените обеци от ушите й, При тая мисъл направо и призля, това беше последния подарък от съпруга й, купи й ги от сергия на панаира, пред погледа й изникна усмихнатия му образ и две ръце който стискаха нейните с болезнена любов, не струваха нищо а за нея бяха всичко.Света и се срути тотално ,искаше и се да извика , но не можеше ,само заплака леко и отривисто.Лицето и се присви точно като на онези когато видеха злато,устните й се изкривиха в нахална усмивка и очите и се превърнаха в два пламъка,от нея не беше останало нищо.Болеше я толкова , че сърцето и избухна като сух храст в пламъци, изпепели се за миг и ненаситния огън заяде душата й, малката стая се превърна в огнен ад, двете същества в нея запищяха неистово.След минута очите й се отвориха, бяха мъртвешки празни.Сега в тах остана да догаря само отровния огън на омразата.Лумваше отведнъж и се снижаваше при мисълта за отмъщението,а за какво щеше да отмъщава? Бяха и взели всичко,сега беше пустиня от пепел.

Но тя знаеше нещо което другите не знаеха, пепелта раждаше живот.

Aз не съм умрял....

2009-11-26T09:53:00.000+01:00

Не стойте вий на гроба ми и не ридайте,

мен там ме няма , аз не съм умрял.

Търсете ме във хилядите ветрове който духат,

във диамантения блясък на снега.

Във слънчевия лъч огрял узряло зърно,

в дъждеца лек на есента.

Не стойте вий на гроба ми и не ридайте,мен

там ме няма , аз не съм умрял.

16.11. 2009...

2009-11-16T11:35:00.000+01:00

Честит ми Рожден ден!

Преди 23 години , на тази дата , една жена е родила дете.Момиче.

Родила съм се аз, сигурно са се радвали и празнували, незнам само предполагам.Сигурно и аз един ден ще се радвам на своето дете.

И ето днес съм тук, благодарение на любовта на двама човека.

Отгледана съм с много любов, с разбиране. Възпитали са ме прекрасно , в толерантност, разбиране и любов.Към себе си и останалите.Надявам се да се гордеят с мен, и се опитвам да правя неща заради който да не съжалявам или да се срамувам.

Още от сутринта се почна , радвам се че някой знае за мен, че се е сетил за мен, глупост е твърдението , че не е голяма работа ако някой не се сетил за теб.

Радвам се че първо хората на който държа и обичам ми казаха прекрасни неща, после приятелите, близки, и не толкова.

Все пак това е моят ден, деня в който съм се родила.

Ха да ми е честит празника :)

Докато смърта ни раздели !?

2009-11-09T10:02:00.001+01:00

Трябва или дано ?

Искаме или се надяваме?

Разочарование или удовлетворение?

Прости въпроси с прости отговори...хмм.

По начало, човешката природа винаги се е стремяла към прогрес,но заедно с това към общоприетите "закони на джунглата".А именно , по силният печели.

Разбира се всеки избира от кой отбор да е а колкото до това кой от половете е по-силния зависи изцяло от белезите на характера не от половите такива.

Женската богомолка изяжда мъжкия след копулацията. Много видове паяци след размножителния период превръщат мъжките в живи мумий, с цел консервирането им до момента на изяждане.

Неприятно нали?Особено за мъжката част.Какво ли би било ако хората също го правеха,ако се самоизяждаха след секс?Но не телата , а душите си .

Сигурно не бихме го практикували, или поне бихме се замисляли ,с кого и заслужава ли си човека до нас да получи душата ни на тепсия заради едното 5 минутно удоволствие?Дали щяхме да издигнем секса в култ, до толкова че осмелилите се, да наричаме герои , а останалите да се прекланят пред смелоста и саможертвата му.

Но разбира се, това е една практически невъзможна теория, до която хората никога няма да имат смелоста да се докоснат.

При положение че вселената ни дава доста възможности, ние избираме праисторически методи на общуване.Това е в прородата ни,прост и безболезнен секс,без задръжки, без излишни увъртания и нереални обещания.Това е към което се стремим,стремяли сме се и ще продължаваме да се стремим.

Заради това излизаме на срещи, полагаме грижи другия да ни хареса, правим се на идиоти или гъзари , женим се.

И се питам аз, защо да се ограничаваме и поставяме сами в рамки, ако самата природа вече има план за нас?

Ако целта на съществуването ни е размножаването?

Трябва ли да подържаме моногамни връзки, и бракове.Не вървим ли по този начин срещу себе си ?Можеби звучи извратено или егоистично ,но е истинa.

Нали уж сме с най-висок интелект а пък всячески се опитваме да си направим живота невъзможен.Затваряме се в измислени кръгове, били те обществени или лични, разделяме се на различни нива.Като се започне от богат/беден та чак до умен/глупав а всъщност се борим за една кауза, имаме една цел, едно предназначение.

Нещата обаче днес съвсем не са така прости днес съществува любовта, омразата, ревноста разбирасе всички те създадени от нас с цел зартудняване на процеса “безразборен секс“. Би било доста скучно мисля, ако нещата бяха така просто устроени ако можеше да си лягаш с всеки срещнат, да не трябва да избираш между поне 2 -3 милиона човека които ще срещнеш през живота си, да не се бориш за нищо с никого, да не изпиташ болка от загубата или от отхвърляне, да не видиш себе си в очите на другия.

Колкото и да се оплакваме от всичките тези неща, какво бихме били без тях. Животни за разплод.

Може би...

Но означава ли това, че моногамията е ключът към щастието. Едва ли.

Човек може да е щастлив по много начини,всичкия фонтан от чувства и усещания може да се усети и без да се налага да се обвързваш, златната среда е някъде между това колко и кога го искаш. Не бива да превръщаме секса в нещо грозно или пък в нещо прекалено специално. Секса трябва да е просто средство, не цел. Целите ни оправдават средствата, а те трябва да са толкова важни, колкото е и времето в което живеем.

Ограниченията са прецедент , но свободата е нещо прекалено константо, всеки го разбира по свой начин и има свой план за това как да се възползва.

Докато смърта ни раздели....да да!

Да&Не

2009-10-06T18:17:00.000+02:00

Tova e blog 6tafeta,koito podpomaga blagorodnoto (i ne tolkova) lubopitstvane i opoznavane na blogurite .Zaemkata e ot ENTELEGENTNO
Nadqvam se do nqkude 6te utolq glada za personalna informaciq na 4itatelite mi:))

Bili li ste arestuvani? Ne

Celuvali li ste nqkoi,koito ne haresvate? Da

Spali li ste do 5 sledobqd? Da

Izklu4vali li sa vi ot u4ili6te? Ne

Izpitvali li ste lubov ot pruv pogled? Da

Uvolnqvali li ste nqkogo? Ne

Peli li ste na karaoke? Ne

Naso4vali li ste orujie kum nqkogo?Da

Susipvali li ste kolata si v katastrofa? Ne

Uvolnqvali li sa vi ot rabota? Ne

Celuvali li ste se pod dujda? Ne

Imali li ste blizuk doseg sus smurta(va6ata sobstvena)? Ne

Vijdali li ste nqkoi da umira? Ne

Igrali li ste na butilka? Da

Pu6ili li ste pura? Da

Sedqli li ste na pokriv? Da

Prekarvali li ste nqkoi prez granica v druga durjava? Ne

Butali li sa vi v basein napulno oble4ena? Ne

Chupili li ste si kost? Ne

Bqgali li ste ot u4ili6te? Da

Qli li ste nasekomi? Ne

Hodili li ste nasun? Ne

Razhojdali li ste se po plaja na lunna svetlina? Da

Karali li ste motociklet? Ne

Kusali li ste s nqkogo? Da

Lugali li ste za da izbegnete globa? Ne

Leteli li ste s helikopter? Ne

Brusnali li ste si glavata do golo? Ne

Ska4ali li ste ot pokriv? Da

Dokarvali li ste priqtelq si do sulzi? Da

Qli li ste zmiq? Ne

U4astvali li ste v protest /demonstraciq? Ne

Purdqli li ste na atrakcion v uveselitelen park? Ne

Boikotirali li ste seriozno nqkogo ili ne6to? Ne

U4astvali li ste v banda? Da

Pokazvali li sa vi po televiziqta? Da

Strelqli li ste s ognestrelno orujie? Ne

Pluvali li ste goli? Ne

Pravili li ste 6evove na ne4iq rana? Ne

Karali li ste surf?Ne

Pili li ste napravo ot butilka alkohol? Da

Bili li ste operirani? Ne

Ti4ali li ste goli na ob6testveno mqsto? Ne

Karali li sa vi s lineika? Ne

Pikali li ste v hrastite? Da

Bqgali li ste ot policiq? Da

Darqvali li ste kruv? Ne

Hva6tali li ste ograda pod naprejenie?Ne

Qli li ste krokodilsko meso? Ne

Ubivali li ste jivotno kogato ste na lov? Ne

Promukvali li ste se v kino bez da platite? Ne

Risuvali li ste grafiti? Ne

Obi4ate li o6te nqkoi koito ne e redno da obi4ate? Da

Slagali li sa vi beleznici? Ne

Vqrvate li v lubovta'? Da

Bili li ste se? Da

Krali li ste ne6to? Da

Qli li ste ohluvi? Da

Davali li ste pari na prosqci? Da

Pomagali li ste na nqkoi da izkara izpit? Da

Udrqli li ste nqkogo s pru4ka? Da

Bili li ste tolkova upla6ena 4e da se razpla4ete? Da

Napadalo li vi e ku4e? Ne

Bili li ste sudeni? Ne

Za sujalenie otgovorite sa ograni4eni s DA i NE :)))

Външна връзка с вътрешен край

2009-09-21T10:59:00.000+02:00

Trqbva da razberete vuodushevlenieto mi kato normalno ,tui kato da se sreshtne takava lichnost e prakticheski pochti nevuzmojno!

Za nqkoi moje bi e absolutno normalno, no da popadnesh na tolkova interesna lichnost si e kusmet.

Sednal e pred men ,na normalen ofisen stol..koito se okazva smeshen za rusta mu.Usmihva se s onazi iskrena usmivka koqto ne se vijda chesto..osobeno ot reporteri.Opipva nervno obrusnatata si glava s ruka sqkash e pritesnen,a mojebi naistina e.I kato kazah rust, imah predvid visochina 2.10m, mojebi 110/20 kg i dulgi ruce s shepi v koito se pobira futbolna topka.

Roden e v Portugalia ,no jitel na Gvinea-Bissau i izrastnal fizicheski i moralno tam.Zavurshil jurnalistika i marketing v London ,rabotil za Shveicarskoto Transportno Ministerstvo i BBC.

Interesen ekzemplqr ,otvoren kum sveta i problemite mu ,osobeno kum tezi na kontinenta Afrika.

Nosi zvuchnoto ime Braima Camara, kakto i toploto izluchvane na ujnite narodi.

Smehut mu e silen i iskren a otgovorite tochni.

Na pruv pogled suvsem obiknoven,vupreki malko neskoposanoto obleklo,koeto mejdu drugoto zabelqzah i v drugi individi pristigashti ot cherniq kontinent.Qvno tam modata i dobriq vkus na oblichane ne e gospodstvashta kakto v Evropa,no puk kolkoto e osvobodeno suznanieto im,tolkova i oblekloto.

Zapochva razkaza si suvsem otdalech,pitam go kak se chuvstva v Ispaniq.Otgovora e pridrujen ot golqma usmivka i edna fraza:zatvoren!

Pitam kak taka i nastoqvam za obqsnenie,pri koeto toi produljava seriozno:

-Ami zaradi ispankite,prekaleno studena naciq .Minaliq petuk izlqzoh na bar i ne mojah da se zapoznaq s nito edna.A za men tova e stranno ,zashtoto v Anglia obshtuvaneto e ulesneno do minimum.Tuk trqbva da poznavash choveka za da go pozdravish,stranna rabota.

Gledam go uchudeno...tova mojebi e e dinstveniq chovek izrazil se taka za Ispaniq, no kato se zamislq naistina e taka.

Sledva mnogo interesna istoriq za jivota v London za metoda na rabota tam,koito razbira se mi e nepoznat.Razkazva mi za instituciite v koito e rabotil,za horata koito poznava,za ministrite s koito e rabotil i s koito vse oshte ima vruzka,v koeto se ubedih lichno.Napravi mi vpechatlenie che e mnogo podreden,daje prekaleno a sushto taka i tochen.Spodeli che bashta mu e voenen,ot koeto mi stana qsno vsichko.Razkaza mi za semeistvoto si....ochite na giganta se navlajniha.Toi e nai-malkoto dete ot 15,a e samo na 32 g.Semeistvoto mu kakto i 70% ot naselenieto na Gvinea-Bissau e islqmsko.Bashtata ima 5 jeni ot koito po 5 deca.No samo maikata na Braima e oficialno omujena za bashta mu.

Ne posmqh da go razpitvam poveche za tova,mojebi po-kusno shteshe da mi spodeli oshte podrobnosti.

Doide red na nai-vajniq vupros za men,a imenno kakvo praveshe takava persona v malkiq ni grad ,v oshte po-malkata ni firma?Vuobshte v Ispaniq?

Otgovora se krieshe v poslednata mu statiq ,napisana na 02.03.09 za BBC Mundo,Prezidenta na Gvinea-Bissau e ubit!

I kakto vsichki mojem da predpolojim,toi stava edin ot neudobnite na pravitelstvoto prevzelo stolicata mu.

Prochetoh statiqta i moga da kaja , che zaradi takava statiq v Bulgariq izchezvat hora.Prevrata e izvurshen ot armeiskata vlast,za otmushtenie ili za nakazanie na naroda,koito izbira demokratcheskata vlast pred vechno sigurnata i podtisnicheska voenno-diktatorska obshtnost."ubiistvo na demokraciqta" e replikata izpolzvana ot rukovoditelq na grupirovkata IOZAD ,Mohamed Ibn Chambaz.

Razkazvaiki mi tova Braima svejda pogled i glasut mu otmalqva,ochite mu se nasulzqvat kakto i moito kogato govorq za stranata si, i mizeriqta v koqto e potunala .Vijda se mukata i bezsilieto ,karashti gvineici i bulgari da napusnat stranata si...No sled mig liceto mu se ozarqva ,seshta se za tradiciite na naroda si,za hilqdite opitomeni plemena zapazili nai-hubavoto ot zlatna Afrika.Kogato govori za potenciqla koito ima stranata mu, useshtam gordost.Obqsnqva mi che Gvinea e mnogo bedna strana,otskoro nezavisima ot Portugaliq i ot togava preturpqla mnogo .A horata prosto iskali stabilna sistema i choveshki prava,s koeto imali dosta problemi.

Spodelq vijdaniqta si za Afrika kato edna durjava,v momenta techalo sporazumenie mejdu vsichki federalni republiki na kontinenta za obedinqvane v edna obshtnost.Skoro predstoi obqvqvaneto na Suedinenite Afrikanski Shtati.Kazva go s leko sumnenie ,tui kato Libiq i Kongo se durpali.Obqsnqva mi che libiicite imat pravo, zashtoto imali golqma sigurnost i ne iskali tova da se promenq.A Kongo prosto ne mogli da razberat sushnosta na probelma i reshili che sami shte se opravqt.

I vupreki che na vsichki im pisnalo ot USA nqmali sili da trugnat sreshtu tqh.Kakto vsichki znaem resursite na Afrika sa neizcherpaemi ,a USA nenasitna.Popitah go dali misli da se zavurne nqkoga,i kakto ochakvah otgovori s nesigurnost....kogato neshtata se opravqt!

I vupreki che zvuchi taka ,vsichki NIE ,izmuchenite i progonenite ot mizerichnite si durjavici,vsushtnost go mislim naistina.Ochakvame neshtata da se promenqt v 2 posoki.Ednata e svetlata i prekrasna ,za koqto vsichki mechtaem,v koqto nqma korumpiran parlament i prezident marionetka. A drugata e pulnata razruha,absolutna abdikaciq i nehaistvo,i vzimane na chujdo grajdanstvo,koeto oznachava samo edno ,pretopqvane na naciqta ni.

I vupreki che sme dalech ,vinagi sme s pogled oburnat natatuk,kum zemqta ot koqto sme izlezli,tazi koqto ni progonva s toqgata na mizeriqta i sushtata milvashta ni s okurvavena ruka.

Kakto kazva Braima,edin den i nie shte tursim svoeto rodoslovno durvo v chujda durjava..
Razkazva mi za stranite ot severa,za krasotata i svobodata tam,za sigurnosta koqto imat horata.I v sushtoto vreme za stranata si, za podtisnichestvoto i za modela na povedenie tam.Ot cqlata istoriq razbrah che vsushtnost problema na Afrika ne e v tova che ne moje da trugne sreshtu vraga,a v tova che ne iska da se obedini.I zapochvam da si mislq che vsushtnost tova e i nashiq problem.Tova e problema na mnogo nacii,pogubeni ot glupost.

Razkazite produljavat do kusniq sledobed,nai-vuodusheven obache mi se vijda kogato mi razkazva za seshtata si s Barak Obama pri poseshtenieto mu v afrikanskoto seloto ot koeto sa pradedite mu.Toi pisal statiqta za Gvineiskoto pravitelstvo togava, i Obama go pomolil da ne spodelq absolutno vsichko.Opisa mi bednoto selo,babata na Barak i tova kak toi i celuval rucete dokato tq go milvala.V glasa na Braima se chuvstvashe notkata na nostalgiqta,i nadejdata che edin den vsichko shte se opravi,argumentirashe vsqka svoq teza absolutno tochno i s fakti.Qdosvashe se na stranata si che prekaleno dulgo kakto se izkaza toi ,q tupcheli hora s malki dushi.Dori podhvana temata za robovladelchestvoto,oshte nezabraveno i boleeshto.Za Martin Luter King ,koito predi da umre predrekul gospodstvoto na chernata naciq, i tova che edin den ot nishtoto shte se poqvi pravilniqt chovek ot tumnata zemq, koito shte pokaje na Amerika kakuv trqbva da si.
Zamislih se seriozno nad dumite mu.Mislq che tochno tova shte se sluchi v Bulgariq,mojebi nqkoe dete na sudbata i sistemata shte se poqvi ot nishtoto ot chernite ruce na cigankata ponasqla mizeriqta i obidite cql jivot,minalo prez glada i noseshto na ramenete si tovara na cqlata degradirala naciq.Dete koeto shte bude po-chovek ot chovecite i s dusha po-golqma ot nebeto,sposobna da pobere cqlata zloba i muka na naroda ni ,vodach koito she ima jelezen umruk i ramo na koeto da poplachem.Dali tova e sudbata ,ili shtastlivo stechenie na neshtata?
Dali idva moment v koito vsichko se obrushta?Ili prosto sudbata ima stranno chuvstvo za humor?
Mojebi skoro shte razberem.

Zelena magia

2009-09-14T11:27:00.000+02:00

Osthe ot drevni vemena ...horata sa imali poroci .
Edni po-loshi ,drugi po-dobri,vupreki che edvali ima rqzka granica mejdu loshi i dobri poroci.
Istoriqta vsushtnost zapochva taka....

Nqkude v sredata na 17 vek ,po plodorodnata propita sus sladko vino Francia, po vremeto na Van Gog i Oscar Wild ,horata bili obzeti ot ludost.....zelena ludost.
Bilo mnogo moderno da izglejdash leko zamaqn s privkus na sunna mugla.Po protejenieto na modernite togava ulichki, se namirali barove predlagashti "zelena magia".
Tq bila izmislena ot frenskiqt alhimik Henry Lui Perno ,pod zvuchnoto nazvanie ABSENT
Napitkata predstavlqva silna bilkovo-spirtna nastoika s visok gradus(65-70%)vodeshta do halucinacii ,zaguba na kratkotrainata pamet i ispadane v shokovi sustoqniq.(ako se prekali ,razbirase)
Ta zashto vsushtnost otvorih duma za tova..mnogo prosto, i az kato predcite iskam da opitam ot zabranenoto udovolstvie,napravi mi silno vpechatlenie purvo cveta na napitkata, prekrasno otrovno zelen.Sled tova idva nachina na servirane i konsumirane,koito estestveno nqma raven.Spored men pitieto bi trqbvalo da se zachisli kum opiatite,zashtoto takova udovolstvie...bi trqbvalo da e zabraneno.I na mesta to naistina e.Za kusmet se namiram v sluncheva i razkerpostena Ispania,kudeto vsichko(pochti) e razresheno i svobodno prodavaemo.Grabva te moje bi ,vkusa svruh gorchiv,i na na posledno mqsto neveroqtnite razkazi za zeleni fei izlizashti ot ustata na mqstoto na staromodnite vinarki.

Nqkoga e imalo hora specialno zanimavashti se sus serviraneto na napitkata ,no dnes rqdko se predlaga gotova.Servira se v malki aperitivni chashki ,sus specialna reshetuchna lujica postavena otgore,vurhu koqto se postavq buchka zahar polqta sus absenta i flambirana.Predi izvestno vreme gledah v edin sait posledicite ot takova napivane,i moga da kaja che strashno mnogo prilicha na taka poznatoto ni napushvane.Tui kato e napraveno ot bilki, ima sushtiq efekt.

Ot izvestno vreme ,vsushtnost ot kakto se zapoznah s procesa na servirane,obikalqm barovete v tazi chast na Ispania turseiki takuv v koito q predlagat.Jelanieto da q opitam e ogromno , vuobshte ideqta da se prenesesh v drug svqt e dosta lustiva.Osobeno ako tozi svqt e prekrasna zelena gora pulna s fei i sbudnati jelaniq.Za jalost mi kazaha che absenta se predlaga rqdko tui kato posledicite bili nelicepriqtni i turseneto stanalo silno.
(estestveno,ima danni za ubiisto na cqlo semeistvo ot bashta ,pod vliqnieto na napitkata,taka che ako sluchaino Vi se otdade shans da q opitate....samo q opitaite)
Ot stari vremena horata tursqt uteha.Edni q davqt v alkohol,drugi v pregrudkite na jeni,treti prosto ne se suglasqvat s realnosta i tursqt drugi svetove,po-krasivi i po-vuzvisheni ot nashiqt.
Imenno tazi grupa hora, izsledvat choveshkata psihika i stavat jertvi na sushtata.Edni namirat uteha v sladkiq zeleno-siv dim,a drigi v sladkiq gorchivo-zelen vkus.Neznam kakvo bi bilo ako vseki se zatvori v svoq si svqt, ili se otdade v tursene na neponqtnoto,sigurno oshte shteshe da sme v nachaloto na tumnite vekove ,praveashti vse po-golemi i po-golemi krachki nazad vmesto napred.

V kraq na kraishtata ABSENTA e samo edna napitka, a proizodnite ot neq deistviq sa napulno osuznati spored men ot vursheshtiq, s ednata razlika che veche ima na kogo da prehvurlim vinata ot storenoto........choveka vinagi se e prehlasval po zabranenoto ,i ot vreme na vreme se namira predtekst za nqkoe izvrashtenie , izlqzlo pod povruhnosta , bilo to pod formata na dim ili te4nost..

The BIG Day!

2009-09-04T09:39:00.000+02:00

Eto me otnovo tuk.Na rabotnoto mi mqsto,po sushtoto vreme ,v sushtoto ili malko promeneno polojenie.(pisha na latinica zashtoto samo dnes moga da si pozvolq 2 min. pochivka)

Oshte sum malko zashemetena , no vse nqkak shte se opitam da vi predam prejivqnoto prez tozi 1 mesec v koito nikoi ne znaeshe kude sum.

Omujih se!

Daaa eto kazah go, ot 15 avgust sum okonchatelno i bezvuzvratno omujena.Pri tova suvsem legalno ,protivno na huleniqta koito shte polucha zaradi proizhoda mi.I dori da zvuchi klishirano.....pojelavam go na vseki!Nqma trupka po-silna i po-vsepoglushtashta ot tazi.Do predi 1 mesec ,az bqh ot horata protivnici na braka i vuobshte serioznoto sujitelstvo s nqkoi, no za 1 den svetogleda mi se promeni do tolkova ,che se uchudih za6to vsichki bqgat ot tozi prekrasen moment?Useshtaneto e nepovtorimo,samata misul te dokarva do orgazum ot chuvstva,samiq den ti se struva prekrasen i v kraina smetka e naistina takuv.

Moga mnogo da pisha po temata ,no nqma da mi stigne vremeto ili v nai-dobriq sluchai shte sa nqkolko chasti.Za tova shte se opitam da vi predam useshtaneto chrez vuzmojno nai-malko dumi.

Ta da zapochnem ot trugvaneto.Prigotovleniqta zapochnaha godina predi tova,znaete kak e ,orkestri, hrana, mesta....no kakto i da e.Ne se bqhme pribirali 3 g.ochakvahme promeni,i to kum dobro.Razocharovanieto estestveno beshe golqmo.Sujalqvam da go kaja...no tova e istinata ,kolkoto beshe nedrujeluben i nevuzpitan naroda,nivoto beshe dosta padnalo.Az imah nqkakva predstava,poneje neprekusnato polzvam internet i znam na kakvo nivo e ezikovata i moralna kultura na sunarodnicite mi.

Oshte na letishteto usetih poriva zaradi koito reshih da zamina.Izgubiha bagaja mi,nishto che beshe 2 kufara.Minahme prez vuzmojno nai-mizerniq kvartal na Sofia,prez koito zabelqzah che minava putqt vsushtnos do letishteto.
Spirame na purvata benzinostanciq i te luhva prostotiqta i nepukizma na bulgarina.Nqma dobur den, nqma oputvane....za po -dobro otnoshenie daje ne smeq da pitam.Pozdravih prodavachkata na zakuski a tq me udostoi s naaai-prenebrejitelniq pogled koito sum vijdala..nishto che beshe s mazna kosa i prestilka.Pristignahme v grada ni....ujas. Nqma hora,Vsichko vuzmojno e zatvoreno,trevata stiga choveshki rust i to na glavnata ulica.Misleh che po-zle ot tova ne moje da stane.....i stana.V tova se ubedih kato trugnahme da doprigotvim neshtata za golemiq den.

Poznatiq nepukizum,losho otnoshenie ni presledvaha navsqkude.No s mnogo muka opravihme vsicho.Parite veche im izgubih broq,zashtoto vsichko se plashtashe , a cenite zaviseha ot klienta i oblekloto mu.

Doide golemiq den.Vsichko beshe prekrasno, radosta se cheteshe v ochite na vseki suetqsht se okolo men.Do men bqha nai-blizkite mi,izvednuj pritesnenieto i nervite izcheznaha,za da napravqt mqsto na udovolstvieto ot postignatoto.Vsichko koeto sum, i napravih,beshe delo na sobstvenite mi usiliq,na moite i na supruga mi.I nikoi ne mojeshe da pomrachi denq mi.S oblichaneto na roklqta premahnah vseki losh spomen, vsqka duma ne na mqsto,vseki ukor.
Imam chuvstvoto a i predpolagam drugi bulki mogat da go potvurdqt,na tozi den,stavash nov chovek!
Ne kakuv da e ,a po-dobur chovek.Zamislqsh se za budeshteto i za tova kolko si vajen za vselenata,za tova che ne si samo chastica, a si vajna brunka ot golqmoto kolelo bez koqto sveta ne bi bil sushtiq.

S davaneto na obeta , useshtash razlikata i smisula na dumata SEMEISTVO.
To ne stava ot 1, a ot 2,kogato chovek spodelq vsichko nqma po-zadovolitelen proces.Ne sluchaino molekulata na vodata stava nai-golqma i krasiva pri dumata BlAGODARQ.Blagodarnosta e edno ot purvite chuvstva koito te obzemat pri vida na lubimiq,za tova che go ima.Ako mojeshe da se vidq ot ptichi pogled na tozi den,bih mogla da opredelq silata na shtastieto i blagodarnosta kum Bog,zashtoto sigurno sum siqela.Na tozi den chovek obmislq minaloto i budeshteto,a kakvo sa te ako ne sa spodeleni ,kakvo e choveka ako e sam?
Da imame priqteli,roditeli, no nikoi nqma silata da te uteshi v truden moment taka, kakto lubimiq,taka kato choveka posvetil se na teb i ti na nego.Nito da spodeli radosta ti sus sushtiq plam.V kraina smetka nie sme suzdadeni za tova,kakto kazva Bog "da se plodim i razmnojavame",kakvo e jivota ,makar i jivqn dobre, ako sled sebesi ne ostavi6 sleda?Ako nqma koi da te pomni?Materialnoto e dovreme a duhovnoto zavinagi.

Svatbata beshe prekrasna. Mojebi nai-bogatata v kraq v koito jiveq.Tova estestveno ne e ot znachenie sled kato otkrih nai-prekrasnata istina,a imenno glavniq zamisul na vselenata.Samo koito ne go e prejivql ne znae.

Mojebi ako nqkoi me popita koga sum bila nai-shtastliva bih otgovorila na svatbeniq mi den...no jivota e pulen s iznenadi(ponqkoga priqtni) i ne se znae kakvo shte e utre.Nie sme pionki na sudbata...no ponqkoga sudbata e takava kakvato q napravish.
Nqmam dumi da opisha useshtaniqta i vpechatleniqta ot tozi den,suvetvam vseki,koito e izbral putq i choveka s koito shte go produlji,da ne se dvoumi a da postupi pravilno.Strajut e golqm dokato stignesh do tam,no nakraq razbirash che po-pravilno nikoga ne si postupval.Ima mnogo vuprosi na koito otgovora e tam.....zad oltara.

Концерт или конферентен разговор с Българиÿ ?

2009-07-13T09:14:00.000+02:00

Събота следобÿд,телефона ми звъни и докато си го изкарвам от джоба спира.Жега та се не трае,след секунда пак се започва,този път вдигам.

-Къде си ?

-Отивам към наще що?

-Колата е свободна ,можем да тръгваме.

-Ееее супер!-В 10 сме пред вас.

Приÿтно развеселаена се прибирам за да се приготвÿ за концерта.Досега не съм била на концерт на Константин и ми е супер любопитно.(за които нÿмат представа коИ е прилагам : поп-фолк певец "женен" за РаИна, спечелил миналогодишниÿ Вип Брадър ,известен с това .....че е известен.Та приготвÿм се аз с кеф, и в 9:20 съм готова.В 10 благополучно съм на уреченото мÿсто, чакам с нетърпение да тръгнем.Между другото концерта би трÿбвало да започне в 12, а аз съм на 180 км от мÿстото.
След около час и нÿколко минути недоволство от наша страна ,заради други приÿтели коИто дочаквахме,потеглихме с мръсна газ и надута музика.

Защо хората отиват на концерт?Да се повеселÿт.Да послушат лубимиÿ изпълнител.Или просто да отпуснат малко с приÿтели и музика.Очакват да е фраш с хора,мацки,пичове ..... танци,алкохол абе въобще да си изкарат супер ÿко.Отиваш с нагласата да се скъсаш от танци...но въпреки това си слагаш наИ-хубавите дрехи,наи-секси полата,наи-високите обувки,и всичко това заради нагласата че тази вечер ще е незабравима.....така и се оказа.

Малко след 12 вече сме пред вратата на дискотеката,(мен ако питате си беше гараж,ама хаиде)отпред едър господин,познат ни от другите дискотеки в провинциÿта,дуржащ пачка с пари и подобие на печат натопен в мастило.Платихме си за злополучниÿ концерт 10 евро??!!Сума коÿто за "второстепенен " певец си беше доста,и които аз по-късно съжалих че похарчих.Както и да е ,въпреки късниÿ час,"певеца " даже не беше започнал а по-късно разбрах че киснел в тоалетната незнаааааино защо.За мое и всеобщо съжаление(след около 20 мин.) на компаниÿта...започна концерта.

Нÿма да ви занимавам подробно с описанието,защото не си струва.Пълен провал.Абсолютно бездарие или непукизъм ,отличителна черта на гилдиÿта.Във видимо почерпено състоÿние поръсено с доза "звезден" прах ÿвно.......щото очите му блуйдаеха нÿкъде между изрисуваната стена и кабелите на прожектора,отвреме на време едното от които очи лееко се затварÿше в полудрÿмка.Явно си нÿмаше и идеÿ от концерт в чужбина.Едно не разбрах...беше дошъл да пее или да изнасÿ речи?Нито едното не вървеше добре.Имах чувството че на сцената е въразно пиÿно магаре,което се опитва да внесе нотка псевдо-патриотизъм в несполучливата вечер.Огледах се и разбрах че не само аз всущност негодувах срещу поредната БГ простотиÿ.

Хората с нетърпение очакваха грозното грачене да спре, и Диджеÿ да пусне нормална музика.Всъщност граченето не продължи дълго, щото "певеца" се беше уморил след 10 мин. и дъъългата реч за хаидути и ебачи(странно съчетание нали)коÿто от време на време беше прекъсвана от хвалебствени слова за неговиÿ очевидно недооценен "питон".Простотиÿта беше пълна,вечерта измина в седене на една пейка в очакване на "почивките" който за 2 часа отварÿне на устата(щото сущиÿ даже имаше нахалството да пее на плейбек)и речите бÿха на всеки 20 мин.Незнам по каква причина се изморÿваше толкова ,но преди всÿко започване се хвалеше до коÿ бутикла беше стигнал.

Втората част се състоÿ в чест на това какви мъжкари са българите и какви педали испанците (въпреки че в дискотеката имаше такива и съчтата беше в Испаниÿ),през повечето време се снимаше с полудели манÿци на поп-фолк и подхвърлÿше неприличи забележки на нÿкои от фенките.От скука хората бÿха излезли навън , а други седÿха в задниÿ двор на дискотеката в сепарета изкарани там заради наплива които се очакваше.В краÿ, "певеца" беше качен върху бара с две момичета,които изнуди,така да се каже ,да се съблекат за 1 бутилка алкохол.Постоÿнно ги насърчаваше да бъдат смели,да бъдат дръзки, но никои да не го снимал че Райна била много страшна.

Разочаровани и недоволни, чаквахме момента в коиот "звездата" ще си тру¡ъгне и ще започне купона.Така и не го дочакахме.С уморени крака и скапано настроение ,точно в дългоочакваниÿ момент тръбваше да си тръгнем щото вече беше късно, и седÿхме с погледи замъглени и забити в земÿта.Нали ви е познато чувството на безтегловност , ама от неприÿтната, коÿто прилича на балон пълен със скука.Така съжалÿвахме всички за дадените 10 евро на входа,не бÿха много ,но пък как щеше да се напием за 50 евро в другата дискотека....и щеше да е истински купон.Не нÿкво лигавене със селска привкусица,и патриотизъм в нетрезво състоÿние.

Най-лошото бе че аз харесвах Константин.Хресвах гласа и музиката му, начина му на дуржание и купоните който прави.Имах 2 съмнениÿ, или таÿ вечер не му беше вечер , или просто не отдаде нужната почит на феновете си извън Билгариÿ.Явно не можа да оцени хората който бÿха дошли заради него на практика от майната си,да го чуÿт как пее, да се почувстват част от Българиÿ,а не пренебрегнати и уморени от скука.Нима не заслужаваме по-добро отношение?Не заслужаваме една песен наживо? Или просто не сме публиката за коÿто да си "дадеш зор"?

Така и не разбрах.По- тъпа вечер от тази не съм преживÿвала, а пък такава наглост не съм виждала,доиде обра си комисиона,напи се кат "българин" ,опипа младите тела и си замина по живо по здраво.А имах такива очакваниÿ....цÿла вечер не разбрах ,дали съм на конферентен разговор или на концерт?Дали това беше типичното отношение на "звездите" или простотиÿта на един селски тарикат?Сигурно беше само че повече никога нÿма да ида на негов концерт, и че ако имах 2 мин. с него на саме,бих си поискала 10-те евро ,щото са изкарани с труд а тои не положи никакъв такъв за да ги заслужи!

Плаж , море и още нещо.....

2009-07-03T10:55:00.001+02:00

Тръгнах от вкъщи доста набързо.Събрах наи-важното в една сламена плажна чанта и тръгнах.Кърпата ми беше малко влажна ,но си казах че там и без това ще я донамокря.Сложих си набързо зеления бански с цветя от пайети и една къса рокличка отгоре,чехлите ги забравих и тръгнах боса...след 2 метра се сетих и си напъхах краката раздразнена че още не съм тръгнала .

Прекрасен ден.Влажен и горещ.Подухваше лек бриз и косата ми се оплиташе в рамките на любимите ми очила за 15 евро.Наи-после съм навън.Сложих си чантата на едното рамо а с другата ръка придържах лаптопа ,чудеики се колко ли време ще издържи батерията след като от глупост я скапах със зареждащото устроиство.Огледах се и реших че много по бързо ще съм на любимиъ ми плаж пеша, пък и разходката ще ми се отрази супер.Забих по крайната алея за да мога да се насладя на мириса на цъфналите липи.Напомняха ми жестотко за вкъщи...за прекрасния парк в които отраснах засаден изцяло с вековните дървета.Напомняха на детството ,живо и невинно,на зимните сутрини със семейството ми закусвайки преди училище с чаша липов чай и мекици.Минах в средата на алеята и се озовах в морската градина ,по това време на деня децата бяха като подивели.Тичаха покраи мен ,надбягваха се с колела и викаха като пощурели с тънките си звънливи гласчета(които понякога те докарват до лудост).Беше красиво,виждах морето през клоните а чайките устремено се бореха за плячка до сами кея.При поредния полъх на вятъра усетих солен вкус по устните си.Не си бях взела вода...но какво пък ,щях да прекарам един спокоен усамотен следобед сама на плажа.Гледах прекрасната градина..а си мислех за вкъщи...за моята родина.Несъзнателно сравнявах всичко, дърветата... пейките,кофите за боклук.Сякаш минавах през мъгла от спомени,бях ядосана че цялата тая красота не може да се премести с мен....в главата ми изникна странна мисъл,дали е възможно българите да се преместят тук, а испанците там?Но защо ли...не след дълго ще направим същото и с тая красота.Ще я смачкаме или изкореним,ние сме царе в това отношение.Много пъти съм се хващала да хода по 10 мин за да търся кофа ....в БГ не е било така и няма и да бъде.Възпитанието ни трÿбва доста да се промени,защото и главните ни проблеми идват от там.Сега си давам сметка че търся кофата.. не от възпитание , а от срам.Все пак съм българка и навиците ми макар и трудно се променят.

Вече виждах прекрасното място което си бях избрала при полседната ми визита.Прекрачих ивица бетон и трева и усетих топлината на пясъка още преди да стъпя.Събух се и се запътих към една дюна в края на плажа, усещах горещия пясък между пръстите си и чувствах как песъчинките правят лек масаж на ходилата ми. Беше влудяващо,сякаш нежна ръка масажираше тялото ми,усещах тръпки до пръстите на краката си.В същия момент балона се спука и подскочих като ужилена,стъпих върху счупена мида....изпсувах гадно и продължих.Вече настанена и намазана обилно с крем,се отпуснах и отворих топа.

След около час ровичкане намерих каквото ми трябваше и забелязах една двойка приближаващи влюбени.Имаха вид на току що разрязан лимон, бяха кум 15-18 годишни.Момичето с големи черни очи и къдрава още по черна коса, със семпъл бански в розово и дълго черно парео пълзящо между красивите и крака..Момчето я стискаше за ръка сякаш да не избяга и от очите му извираше любов.

Гледах ги в захлас и не можех да спра да им се любувам,това бе една много рядка сцена напоследък.Лишена напълно от изкуствен грим, коси и цици.Момчето даже беше с шина....но за нея той беше наи-красивия.Замислих се сериозно върху това , какво въщност му трябва на човека?Ръката на любимия, който ти дава цялата сигурност на света и очи в които като погледнеш...да видиш себе си.Станах и се приготвих за тръгване,но нещо ме дръпна напред,пред погледа ми се откри синева...видях морето така,както досега не бях.Вдишах дълбоко и ноздрите ми се изпълниха с чист солен въздух дишах от йодните пари и сърцето ми се изпълни с желание.Стигнах до вкъщи доста по-бързо от преди......движеха ме криле.С цялото си същество очаквах едно нещо...нещото което трябва на всеки.Едва сега осъзнах кое е движещата сила на вселената,една топла и подкрепяща прегръдка.Може би това е което ни дава сила да продължим.
Плаж,море и още нещо.....

Укротяване на опърничавата...

2009-06-18T17:57:00.000+02:00

Тя седеше спокойна в своята част на стаята.
Седеше на бюро от светъл махагон,почти жълто-зелен на светлината на слънцето ,която се процеждаше от прозореца срещу нея.Лъчите падаха от дясната и страна и галеха коляното и обвито в копринен черен чорап.Tака затоплена ,koжата и се навлажни леко, и тя почувства нежната влага по ръба на горната си устна .Столът ,не много висок с неудобна облегалка,oблицован в черна кожа.
Гърбът леко превит,oчертаваше ръба на сутиена в малинено червено.За цвета той съдеше само по леко разкопчаната риза с висока талия и класическа яка ,по средата ...някъде под гърдите имаше тънко коланче ,което допълнително подчертаваше налетите прасковено-нежни кълба.

Тя.....беше нисичка .Средна ,oколо 48-50 kг,абе..джобно гадже.Kосата в прекрасен шоколаденокафяв цвят , с по-светли кичури, в невероятен контраст със цвета на кафево оранжевата и кожа и зелените и очи .Беше прекрасна .Явно беше взела най-красивото от двамата си родетеля.Майка и беше бяла a баща и коренен жител на o.Ибиза(Eivissa).Mалък остров от групата на Балеарите ,настанен в прекрасните тюркоазени води на топлото Средиземно море,испанската част.

Днес решена в тъмно син костюм с пола малко над коленете, и перфектно скроено сако,беше приказна.Oбута в сладки бордени обувки с тънък не много висок ток .

Той... висок,с черна коса и млечна кожа .Очите стоманено сиви,студени.Пронизващи, с гарвановочерни дълги мигли.Лицето му беше доста сурово,имаше излъчването на северняк.Но душата му гореше.....

Дописваше доклади...но усещаше изгарянията от погледа му върху отпуснатото си бедро .Никога не я беше похвалил....или благодарил,а беше най-добрата.Стремеше се с всяка своя постъпка да даде всичко от себе си.Беше късно и повечето се бяха прибрали.Той явно нямаше работа ,но предпочиташе да стои в кабинета си ...там където беше и тя.Останаха така около час . Тя с напрегнат гръб в очакване ..той с поглед милващ краката и .
Накрая тя се осмели и вдигна очи към него ,видя желание.Стана му адски тъпо , че го хвана в момент на слабост, и си придаде пак суровата физиономия на шеф.Тя стана, тръгна към вратата,и почти усети как мускулите му се стягат . Отиде до тоалетната и се върна.Ръцете и бяха мокри и допря с длан врата си по навик..близо до ухото.От топлината парфюма и се разнесе с невиждана скорост , сякаш нарочно, и го погали по лицето.Той преглътна няколко пъти тежко ,и очите му се затъмниха...беше попаднал в капана на страста .
Всяко мускулче по изваяното му тяло чакаше старта.Ръцете му се навлажниха ....а бельото залепна.Тя естествено познаваше мъжката природа и знаеше много добре какво му причинява.Наказваше го, за всичките му опити за бягство от копринените и мрежи .Искаше го отдавна,още от първия поглед ,но реши , че ще чака сам да подрони стените си.

Беше самотен, разделил се наскоро с нахалната вулгарна блондинка,се чувстваше като болен.Не страдаше заради нея,но му беше кофти , че я разкара, и то понеже му беше омръзнала .Между двете нямаше база за сравнение, бяха като огън и вода.
От окло месец не беше усещал женско тяло,снагата му гореше,гореше с онзи прекрасен болезнено горещ огън.Въпреки това не искаше да и се пусне толкова лесно .Беше ловец , преследваше и дебнеше плячката си с грация.Никога не я притискаше,просто я докарваше до лудо желание.

Тя от своя страна нямаше сериозна връзка ,oтдадена на работата си ,единственото което си позволяваше беше случаен флирт в събота вечер.....но само до там.Предпочиташе да се измъчва от желание и пориви , но да докара нещата до край!Беше го нацелила , a когато това станеше,малкото крехко създание се превръщаше в тигрица , обикаляща окло жертвата си с плавни стъпки , скъсяваща всеки път дистанцията докато накрая кръга не стане толкова тесен.. че да усеща дъха му.

Смрачи се .В стаята нахлу хладен ветрец .Повдигна тежката завеса и се шмугна между саксийте в ъгъла.Тогава тя чу познатия мек бас.
-Няма ли да тръгваш...късно е?
-Не обичам да оставям нещата недовършени !-беше отговора и.
Той стана и се запъти към барчето в ъгъла, сипа си от скъпия ирландски скоч , подарък от доволен клиент.
Мириса на малца се разнесе и погали ноздрите и.Имаше нужда от нещо такова,но както винаги той не я покани.Запали цигара,и я постави в големия кристален пепелник , да гори.Знаеше , че и е неприятно.Инстинктивно очите и се вдигнаха , и в тях проблясна ярост.Сега бяха станали като тъмен амбър.Тя стана и с бързи крачки се озова до него,даже не я беше усетил.Малката ръка с перфектен маникюр се повдигна леко ,и загаси цигарата.Димът беше сладък и качествен. Напомняше горчив шоколад.
В миг той се обърна и с един жест я хвана през кръста. Лицето му беше на сантиметри от нейното,усети дъха му, пропит с миризмата на силния алкохол ,смесен с леките нотки на дървесна кора от парфюма .Това накара сетивата и да се изострят , и навлажни всяка част от на тялото и.От позицията в кояато беше , той забеляза капчиците перлена пот по извивката на веждата и .Очите и блестяха ,миришеше на ...грях.Пулса и се ускори и ръцете и се вкопчиха в раменете му .Неговите бяха силни като клещи, нямаше начин да се измъкне.

В един миг света му се завъртя, забрави къде е и какво се готви да направи, глада си казваше думата.Без да се замисля прокара език по горната част на ухото и ,и после по горната уста.Сякаш беше оставил огнена следа , защото тя подскочи като опарена, впи устни в неговите и започна танц на езици...ту нейиния вземаше надмощие, ту неговия.Смесицата от вкусове беше експлозивна,сякаш беше отпила направо от шишето с алкохол.Побутна я леко на бюрото, тя се намести послушно.Ръцете галеха кашмирената кожа,Прасковеният цвят на кожата и го подлудяваше.Както и беше предолагал сутиена бе сатенен в малиновочервен цвят,чудесно повдигаше и оформяше перфектната гръд, усмихна се доволно.Ризата му вече беше наполовина разкопчана и ръцете и играеха по стегнатия гръб. След минута той стоеше пред нея като исполин само по бельо.Бече не можеше да се въздържа,пулсацийте на ръцете му се забелязваха с просто око...правеше го луд само с поглед.Обаче той не искаше да стига толкова бързо до края,искаше да я измъчи така, както тя него.
Kакто беше застанала с ръце подпрени на ръба и с гръб към масата , с леко разкрачени крака, само по пола и сутиен..., изглеждаше сякаш изваяна.Погледа и галеше кожата му, приближи се до нея и нежно я обърна. Сви косата с дъх на лимони и откри прекрасна гледка към гърба , и раменете и . Сега тя усещаше гърдите му допрени в гърба си,кожата гореше и сякаш светеше в тъмното от насъбралата се страст .Езика му се спусна по извивката на врата и ,и продължи чак до кръста....дъхът и замря.
С отработено движение свали ципа на полата , и тя леко се спусна по гладките бедра ,oткри се малко задниче облечено в черни дантелени кюлотки , които леко потрепваха върху двете полукълба. Чорапите бяха прилежно стегнати, но без коланче, придържани единствено от прекрасната кожа.Това беше точката му на кипене, беше страстен обожател на женско бельо. ,oсобено върху тялото на същата.Избухна във водовъртежа на желанието,изпоти се , а през тялото му мина ток.Само с една ръка разкуса нежният плат ,можеби я нарани , но в момента съзнанието му беше замъглено.Прокара пръст по ивицата на задничето ...усети мократа следа и продължи напред. Разкрачи я достатъчно и прекара ръка по нежната плът отвъд бедрата...беше топла и мокра.Прилежно обезкосмена и гладка, искаше да я навлажни още и докосна с прусти езика си ,усети миризмата и на жасминов сапун.Дойде ми прекрасна идея , бързо я повдигна и постави на колене пред него.Зарови глава между бедрата и ,тя усети напористия език ,изненада се.Но с допира на устните му я обхвана лудост и желание по силно от всякога ,изпепеляващо, разтърсващо,неукротимо.Движенията и бяха механични , неосъзнати.Натискаше главата му все повече. Той беше на предела ,тя се обърна бърза като котка и застана пред него.Нямаше и идея какво да прави,но искаше да му върне жеста,беше чувала от приятелки ..и започна .Устните и бяха топли и напористи ,дълбочината и го изненада. Играеше с език по члена му и докарваше лудоста до краен предел.Накрая засмука малката глава така, че той штеше да се пръсне.Завъртя я и я постави в предишната позиция облегната с ръце на масата и с гръб към него.Mъжественоста му се допря до нежната плът и изгоря, вече не можеше да чака, плъзна се рязко и допря малките устни ,продължи и в просъница усети нежната преграда на девственоста.

Започна луд танц , вътре в тях се бореха желание и гордост, искаше им се удоволствието да продължи вечно.Той усети топла стуйка по бедро си, доказателство за укротената жажда.

Писмо

2009-06-18T11:44:00.000+02:00

...Скъпи ми синко, Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни. Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място. Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капака и дръпнах синджира. От тогава не сме ги виждали. Времето тук не е лошо. Само дето миналата седмица валя два пъти. Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото. Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре. Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти. Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица. Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят. Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили. Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук. С обич, Мама

Сган ???

2009-06-17T09:18:00.000+02:00

Otdavna iskah da napisha neshto po vuprosa,no vse ne namirah vreme.Ili 4estno da si kaja....otbqgvah temata.No eto ,sqdam si tazi sutrin na kompiutura, otvarqm saita na start.bg s novini i po4vam da 4eta.
Izumena...ne,
pognusena su6to e malko,
ot4aqna...tova ve4e go preodolqh,
obidena su6to,mislq 4e nai-pravilno e da se kaje UJASENA.

Statiqta se otnasq za taka nare4enite EVROKARUCI,no tq ne mi napravi takova vpe4atlenie kakto KOMENTARITE!!!Verno...i az ne odoborqvam koi znae kolko dvijenieto na jivotninskite tqgove po glavni ulici i bulevardi , no horata si nameriha reshenie ,prosto im razdadoha shemi s pozvolenite i zabraneni putishta.
Ta stigame i do su6tnosta na vuprosa.Pro4etoh vsi4ki komentari.I moga da kaja samo edno, RASIZUM , gaden ,mirizliv ,jlu4en ,prost , i terorizira6t.
Luha6t ot vsqka duma , ot vsqko izre4enie.
Sram me e ! Sram me e 4e sum bulgarka (ot romski proizhod ,za tezi koito ne sa razbrali ili mislqt 4e po nqkakva pri4ina go kriq)sram me e 4e imam bg pasport(bg e s malka bukva za6toto tova ne e durjava a dupka),sram me e da 4eta podobni izvra6teniq, ot hora s nivo na inteligentnost kolkoto vodata v toaletnata!
Kak moje vuob6te edin sredno inteligenten 4ovek,da napishe takiva neshta??
Pri tova statiqta daje ne se otnasq6e tolkova za romite , a za karucite.Koito kakto vsi4ki znaem na6te babi i dqdovci po4itat vurlo.Selata sa pulni s karuci i nesumneno VSEKI se e vozil na takava .I to do skoro,blagodarenie na "smelite" bulgari ostavili se da ni tup4at bratqta turci 500 g. ,i ot tam zabaveni s civiliziraneto .Nqkoi "grajdani" dori o6te si nosqt tarlu4kite na baba ,ama vikat s pulen glas "az ni sum ot pruvinciqta".No ne tova me 6okira.

Ne me razbiraite pogre6no,nqmam za cel da oporo4avam selskiq bit i kultura ,nito da obijdam istinskite bulgari ,horata s qsno suznanie za ne6tata i bez zadrujki sprqmo pol , vuzrast, etni4eska prinadlejnost, religiq, ili kultura!

RASIZUM.
Nai mrusnata duma ili po to4no ,dumata s nai-mrusno zna4enie!Rasistite sa "hora" bez absolutno nikakva normalna i moralna cel.Te sa bedni duhovno, i dushevno.Te sa izostaveni kakto ot Boga ,taka i ot vsi4ki drugi.Te sa s izkriveno suznanie , i zacapana aura.Kazano s moi dumi....bokluci ,ne zaslujava6ti da se nari6at"hora"!Bolni su6testva s bolni misli.Te sa tolkova oburkani , 4e daje ako gi napadne6 ne mogat da se za6titqt...ili pribqgvat do metodi svurzva6ti gi s jivotinskoto(da ne obijdam jivotnite).
NIKOGA .Povtarqm NIKOGA ne buh si pozvolila ,kakto i vseki normalne 4ovek,da nareka nqkogo JIVOTNO ili SGAN .Oshte po malko ako tova e dete!!!!!
Tova li vi e INTEGRACIQTA???
Tova li vi e "evropeiskata kultura"????
Vie li ste normalnite hora???????
Vie li ste naroda koito "strada"????
Za takova otno6enie....ne Evropeiski suyuz a AUSHVITZ vi trqbva!
Na vas vse nqkoi drug vie e vinoven.A vsi4ki znaem kvi curvuli ste !
Ciganite podronvali renometo na BG.........hhahahhahahhahahhahhahahhahah

Poglednete se be hora, poglednete se hubavo .Potomci na Bai Ganio.Ne ciganite vi iszlagat s krajbi na miliardi , ne ciganite sa vinovni za risunkata na TOALETNA predstavq6ti ni kato durjava.Dokato ne se osuznaete i priemete istinata ,vse po -nadolu 6te padame , moralno i fizi4eski.CIGANI ,BULGARI, TURCI, ARMENCI.
TOVA E BULGARIA!!!
Nie sme edno cqlo ,koeto trqbva da se podkrepq,trqbva da ima turpimost mejdu rodovete.Sega 6te kajete oooo ma te kradat, daaa 6te karadat dokato ne se integrirat 6te kradat! A za6to kradat????
Nqma rabota,Nqma zakoni,ima diskriminaciq ,(rasova ,polova,religiozna).
Opravete durjavata be, vdignete se na bunt ili 4akate nqkoi da doide da ni "opravi" kakto vinagi.
Vsi4ki kradat.TOVA E DURJAVATA NA KRADCITE !!!
Takuv primer ni davat na6ite durjavnici.Ako ima6e zakoni ,vseki 6te6e da si go polu4i ,bilo to ciganin ,ili bulgarin.A kakvo vsu6tnost stava??
Ciganin za koko6ka v zatvora, politik za milion v parlamenta, iznasilva4 na dete s uslovna???????
Tva li e Evropa?Mnogo e lesno da obvinqva6 drugiq, no TI kakvo si napravil za da si po-dobre?Za6to vse si durpate guzovete nastrana i 4akate?Kogo 4akate? Asparuh otdavna umrq...Vasil Levski su6to.
Delenieto e nai-lesniq na4in za manipulaciq.Taka stadoto e lesno upravlqemo, cigani, za6to kato go 4uq ili pro4eta trqbva da se sramuvam?Az ,inteligentnata ,vuspitanata,obrazovanata?Za6to kato otida da si tursq rabota, se molq da ne zabelejat cveta , a dumite??
Vsi4ki mojem da budem dobre, no samo ako sme ZAEDNO.S malko pomo6t ot ednata i drugata strana integraciqta 6te stane realnost, ne moje6 da izleze6 prez zaklu4ena vrata ,ako nqkoi otvun ne ti otvori nali?Kazvat vie nqmate durjava.Naprotiv, moqta durjava e Bulgaria ,tuk sum rodena , i tuk 6te umra.Tova 4e cveta i razbiraniqta sa mi drugi e prosto priroden kapriz.
Taka 4e ,mili moi sugrajdani, pomilste dobre predi da obijdate i da davate mnenie.Pomislete dali vsi6tnost ne obijdate VAS samite ,i dali nqkoi drug ne govori su6toto za vas!

SUEDINENIETO PRAVI SILATA

"Ako vsi4ki cigani se iznesat, v Bulgaria 6te ostanat 3 miliona bulgari
ako tova e dobre za durjavata ,o6te utre si subiram partake6ite i zaminavam."

Ognqn Isaev

Neshtata ot Jivota (jivota...ot neshtata)

2009-06-15T17:34:00.000+02:00

Колко стар трябва да си, за да си мислиш, че нещата вече не са както преди. Не чак толкова стар! Защото нещата наистина не са същите и трябва да се приспособяваш.ТИ ЖИВЕЕШ В 2009 и...
1. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
2. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
3. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
4. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
5. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
6. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
7. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
8. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
20. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб
.21. Сложил си парола на файла с паролите си.
22. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
23. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
24. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва .
25. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
26. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.26. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
27. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
28. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a
.29. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
30. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
31. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
32. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал Smile
33. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш..
34. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
35. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
36. А сега се усмихваш

Istinata za neshtata takiva kakvito sa ,ne e smeshno (ne se podhilkvai) a tragichno..

Страст

2009-06-15T09:55:00.000+02:00

Tezi 4erni o4i kato vugleni.....na par4eta sega me razbivat,a rucete kudeto sa trugnali..stigat do krai..i pak me subirat.

Strast.Jelanie.Ogun.Vulkan ot 4uvstva.Izrigvane...

Tanc na ognena kruv,opisvashta vurtelivi spirali.Definiciq na dumata STRAST.

Mnogo rqdko mojem da kajem za nqkogo 4e pritejava tova ka4estvo ,obiknovenno takiva hora sa kritikuvani i zle gledani.Kazvat za tqh 4e sa druzki.., nestabilni, hora s loshi o4i (osobeno ako sa jeni).No dali naistina e taka? Dali ne e samo zavist,ot strana na studenite ploski 4ove4eta nare4eni s "4istata duma"PURITANI?Strastnite jeni..obiknovenno sa mnogo silni.Psihi4eski i dushevno.Te nosqt osoben zarqd okolo sebe si,osobena mirizma ,mirizma kakto kazvat...na GRQH.Te privli4at pogledi,dushi, surca.Te sa strashni,drugite jeni gi gledat s osobeno strahopo4itanie i vnimavat mnogo kogato sa pokrai tqh.Nikoga ne biha im se doverili ili doverili nqkogo ot mujki pol.Tezi jeni...sega kakto i v minaloto ne sa bili na osobena po4it .Nari4at gi prosto KURVI4KI.Ne se burkaite s dumata KURVA ,koqto e suvseeem razli4na po zna4enie.Kurvite kakto vsi4ki znaem sa jeni koito "podarqvat lubov" na mnogo muje ,po jelanie.Ako se zamislq ,bih otkrila mnogo fakti,svidetelsvashti za takiva jeni.Edna ot tqh e bila Maria Antoaneta , Ekaterina Savoiska ,Ambur,Madam Pompadur i mogo dr. "podpomognali" edni ot nai-sushtestvenite subitiq slu4vali se ,s osobeno istori4esko zna4enie .Naroda vinagi e kazval "ZAD VSEKI MOGUSHT MUJ,SEDI EDNA JENA" .Taka 4e strasta e edno ot nai-prekrasnite ka4estva koto nqkoi moje da pritejava ,tq e vruzkata ni s jivota ,pupnata vruv ,davashta ni vsi4ko neobhodimo za da mojem da izrastem .Strasta e jilkata po koqto te4e omainiq sok svurzvasht dva individa po edin vulsheben na4in, tq, tazi vruzka e mnogo silna .Po4ti nerazrushima ,tq e slqpa i ne se suobrazqva s tova ,kude i kak.4ista i nepodpravena ,blestq6ta i gore6ta.Brazilcite q sravnqvat s lut muskatov oreh, koito prekrasno obosnovava vsi4ko.Silen miris.... zagadu4en vkus..,kato opita6...lutivo-goreshtata vulna te blusva i pokorqva , poburkva.Iskash oshte i oshte....

България, майка или мащеха?(Живот извън стените на комунизма)

2009-06-11T10:31:00.000+02:00

Dnes shte pisha! Shte pisha i mojebi shte obijdam ,shte se qdosvam,shte kazvam istini!
Vseki den vlizam v razlichni saitove,chatove i blogove.Cheta razlichni neshta ,neshta koito mi haresvat i drugi koito ne tolkova.No vseki den ili pone nqkolko puti v sedmicata vlizam v chata na Spodeli.info.Tam se subirat razlichni hora,razlichni po vuzrast ,obrazovanie,naglasa i kakvo li oshte ne.Ima hora koito sa mi priqtni ,hora s koito mojesh da provedesh normalen razgovor,ili takiva s koito mojesh da se posmeesh,da se otpusnesh.No nai-chestite posetiteli sa hora(deca) koito nqmat rabota i prosto vlizat da izbiqt nqkoi drug kompleks.
Dosta sa razdraznitelni,no se svikva i v kraina smetka znaesh che sa tam zaradi edinq spor.
Kazah Vi che shte kazvam istini i taka shte napravq ,zashtoto v kraina smetka mai tova e ot koeto imat nujda horata.
Ta chatq si az vchera nai-spokoino s nqkoi ot posetitelite , i vijdam che leka poleka chata se pulni s anonimni(koito iskreno nenavijdam ,poradi lipsata na vsqkakva tejest na mnenieto ,porodeno ot lipsata na identichnost)shte kajete che vseki ima svobodata da e kakuvto poiska..da ,no nqkoi prosto ne razbirat che pone kogato izrazqvash mnenie,to trqbva da e obosnovano i podkrepeno s tejesta na samoutvurjdenieto a kogato si ANONIMEN takova lipsva.
Da .Priznavam ,takava sum! Kazvam kakvoto i kogato trqbva.Burkat me s momche zaradi grubiq mi ezik,kazvat che sum napadatelna i direktna!Jiveq v chujbina( ne po moq vina estestveno) ,no za golqmo uchudvane na nqkoi hora,se interesuvam jivo ot jivota v Bulgaria.Zashto kazvam tova?Zashtoto ne iskam da se opravdavam po-kusno za neshtata koito shte napisha !
Cqlata rabota zapochna zaradi moqt blog.Tui kato sum v chujbina i komputura ot koito pisha ne e snabden s kirilica sum prinudena da pisha s latinska fonetika.Edin ot poznatite mi v chata predloji da mi svali edin paket i da si go instaliram sama.Prez tova vreme vidqj che nqkoi mi pishe (anonimen estestveno)i zapochva da me napada.Nagovori mi kup gluposti ,zlobni i obidni kakto samo edin psevdo-bulgarin moje.Ne mu ostanah dlujna, no s arogantnoto si povedenie me provokira i predizvika da kaja dosta nesha .Beshe tipichniq selski tarikat,lamtqsht za golemi pari.Obijdashe me za tova che sum bila napusnala durjavata si i sum rabotila za chujdenci?! A toi samiq se izkaza "OTIVAM DA RABOTQ ZA PAUNDI I SHTE SE VURNA S MNOGO PARI!" beshe robut ,koito ochakvaha angliiskite lordove.Beshe mi jal za nego,zashtoto takiva hora imashe mnogo,s golemi nadejdi,mechti i ochakvaniq.Dadoh si smetka v kakvo ni e prevurnala MILATA NI MAIKA BULGARIA....v robi.
Tova e samata istina ,gorchiva i nepodpravena.Nie sme belite robi na 20 vek.
Razgovora proteche burno, i grozno.Imashe izrazi ot roda na "ti qdesh luk i kartofi"sqkash tova e merilo za standarten jivot!?

Nai-mnogo me obidi nachina po koito se izrazqvashe "bulgarina" i sqkash vijdah razkrivenata mu ot zloba fizionomiq,bulvocheshe prostotii i psuvni , i govoreshe za tova kak sum bila umirala ot glad i nishteta.(ne che neshto ,no dalech ne umiram..osobeno ot glad)
Istinata vsushtnost e suvsem druga,no sega nqma da pisha za sebe si.
Beshe podochul ot drugite v chata ,che rabotq pekrasna rabota,za koqto vsushtnost mnogo hora,(dori grajdani na durjavata v koqto sum)biha dali mnogo za da imat.No toi produljavashe s napadkite i govoreshe kak sum bila lujkinq i tem podobni,koeto vsushtnost ne me vulnuvashe.
Bqh provokoirana da napisha statiqta ,za tezi kato nego.
Za mizernite dushici,koito ima kapaci na glavite i ot sebeotricanie ili malodushie ne vijdat po dalech ot nosa si!

Ne razbirat che nashata rodina ne struva,i ne v neq ne moje da se napravi absolutno nishto!
Ne me razbiraite pogreshno , no tova e koeto e .Prinujdava ni da bqgame ,da se spasqvame , a polse ni nagrubqva i obijda zaradi tova che iskame budeshte.
Mojebi g-in Borisov e prav,za tova che tam e ostanal samo negodniqt material.Pensionerite koito sa izrasnali v komunisticheska "sigurna sreda"i oplakvat minaloto,i drugite...kopiqta na tozi 4ovek, koito ot zloba i zavist ne mogat da si predstavqt che nqkude tam ,zad studenite steni na minaloto ni,ima slunce.Slunce koeto chaka da ogree tezi koito iskat.Da dade budeshte na otvorenite za nego,ne na tezi koito lamtqt i imat edna edinstvena "cel" da se vurnat s pari.Slunceto e za tezi koito iskat neshto poveche ot jivota...razvitie,progres.Tezi hora s glavno H sa tuk ,te sa izvun stenite na nashata mashteha ,te vsushtnost....kudeto i da sa ,sa sposobni da vzemat neshtata v svoi ruce,te sa rabotnici,te imat mechi i celi,te se hranqt s "luk i kartofi",no gradqt budeshteto si!A mishkite koito sa bezplodni i izsuhnali ...otivat da stanat robi!
Otivat da se "nahranqt" i se vrushtat za vtora doza glad.Tezi hora sa paraziti za chovechestvoto.Te jiveqt na gurba na vsichki,koito iskat da postignat neshto.Vijdame licata im vseki den....po putq, na rabota , po barovte i kude li oshte ne....zlobni,zavistlivi, s izcapani dushi i razkriveni lica.Chakashti porednata doza "paundi" .

Zа или против МАРИХУАНАТА (ганджа, трева, ха6и6,мери джеин, коз,канабис....)

2009-06-09T18:38:00.000+02:00

Na rabota sum.Sedq, i gledam prez prozoreca.Durveta,hora, koli.
Ste me pitate kakvo gledam?Na stotina metra ot konteiner za bokluk ima deca,tiineijuri, krasivi, mladi, kreshtqshti i prekrasni.

Krasiva kartinka nali?Da ama ne!Kreshtqshti i smeeshti se ,no za6to li?Ot moqta poziciq vijdam rucete im sus zapaleni dulgi dimqshti cigari.I to ne obiknoveni ,a ot onezi s osoben miris i vid,miris koito nadushvash kogato vlezesh v toaletnata na diskoteka primerno ili minesh krai grupichka mladeji v parka.I s vid na smachkana navita na fishek hartiq.Pulnej koito moje bi e proputuval pove4e kilometri ot men i poznatite mi vzeti zaedno,za da stigne do tuk...do mladata malka ruka sega opu6ena i smurdqshta na dim.

Setihte se.Marijuana.Gledam gi i si mislq,kakvo li e useshtaneto? Kakvo li e chuvstvoto da glutnesh ot sladkiq dim s vkus na menta?Da usetish kak se razliva bavno po tqloto ti,po vsqka kletka na beliq ti drob?Za da razbera , reshih da porovq iz internet prostranstvoto,tui kato to be nai-udachniq nachin da si nabavq informaciq bez nqkoi da me pogledne nakrivo,misleiki me za porednata lubopitna potenciqlna klientka

Cannabis(drug) ,e vsushtnost rastenieto ot koeto se proizvejda zagotovkata.
V svoqta sushtnost rastenieto e kultivirano predi dosta vreme oshte ot indiancite ,koito go izpolzvali kato opiqt kogato "razgovarqli" sus svoite bogove, i se vuznsqli vuv Valhala .

Ta stiga sme navlizali v nauchnite dokladi,da si doidem na dumata ili vuprosa .
Za ili protiv marijuanata ,i legalizaciqta i ?

Ako popitate sredno-statisticheskiq bulgarin, ili tova koeto e ostanalo ot nego,nesumneno shte poluchite burz otgovor plus nedvusmislen pogled.
Estestveno vsichki znaem kakuv,VIE LUDI LI STE? DA POZVOLIM NA DECATA DA SE DROGIRAT???
Daaa nepoznatoto plashi.Plashi i to mnogo , no men nai-veche me plashi misulta za neshtata ot nasheto ejednevie koito sa dosta po-opasni,bih kazala mnooogo po-opasni.Neshtata koito se pravim che poznavame
1 .Normalnite cigari i tiutiuneviq dim e 7 puti po-opasen i s po-golemi porajeniq za choveshkoto tqlo ot tozi na marijuanata .

2 Do tozi moment v choveshkata istoriq ne e dokumentiran nito edin sluchai na smurt ot rak na beliq drob predizvikan ot pusheneto na rastenieto.

3 Polzva se za lechenieto na mnogo bolesti mejdu koito i Glaukomata (zabolqnave na ochniq nerv),silno bolkouspokoqvashto sredstvo.Preporuchva se na bolni ot SPIN i RAK pacienti.

Tova bqha edni ot mnogoto dovodi za tova ,4e marijuanata sus nishto ne e po losha ot normalniq tiutiun,a dori po-polezna v nqkoi sluchai.Nima sme po zapoznati s tova ot holandcite?Edvali sa reshili da suzdadat politika za burzoto razchistvane na durjavata posredstvom pusheneto na treva.Zashto se pitam az sa q legalizirali? Mnogo prosto, zabranenoto e vinagi e bilo po sladko ot pozvolenoto!Perfectna politika bih kazala.Horata ne sa kato nashite kone s kapaci,koito se chudqt kude da idat na pochivka s durjavnite pari(tova e druga tema)i sa dostatucho modernizirani ,za da vniknat vuv sushtosta na problema,zashtoto neistina se prevurna v problem i to na nas mladite .A tova s specialnite mesta za prodavane i polzvane e napravo genialno,taka kontrola e pulen.

Decata sa privlecheni ot tova koeto pravqt drugite,tova koeto se pravi po sveta.Zashto e nujno da ni ogranichavat, a otrovi kato cigari , alkohol i lekarstva se prodavat beznakazano?Zashto e nujno da predizvikvat tragedii i da vloshavat neshtata?Mnogo po-lesno bi bilo , ako vsichko tova se premahne i nai-posle se postupi dobre i razumno.Vsichko bi bilo po-lesno kontroliruemo, krajbite i poboishtata shte sprat v nqkakva stepen.Cenite na stokata shte se kontrolirat i shte sa dostupni,taka 4e nqma da e nujno da oberem na mama chantata za da si kupim cigari,ili susedkata pencionerka ot drugiq vhod.I nai-veche VSQKO CHUDO ZA TRI DNI!

Nqma da e tolkova interesno,vuzbujdashto,razlichno zashtoto tova e koeto po princip kara tiinovete da se otdavat na edna ili druga strast.Men ako pitate,s dve ruce sum za legalizaciqta,drug nachin NQMA.

Statisticheskite danni sochat che v Holandia polzvaneto na "zabraneniq " produkt e namalqlo s 20% ot legalizaciqta nasam!

Vie se setete zashto.